Отваря главното меню

Промени

След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят - Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217 |url= |accessdate=}}</ref> Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]].<ref name="Василиев 217"/> След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.<ref name="Василиев 217"/> Рисуват в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]].<ref name="Василиев 217"/>
 
В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из селатасела в [[Стара планина]]. Към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]], с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] и в селищата Михалци, кактоПролом, Соколица, Клисура и Клисурско, Сопот, в [[Света Богородица (Калофер)|Света Богородица]]“ в Калофер, [[Сопот]]в Нова Загора и околните села.<ref name="Василиев 217"/> <ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref> В 1885 година Христо рисува повечето олтарни икони за „[[Свети Никола (Сливен)|Свети Никола]]“ в Сливен: иконите на Св. св. Петър и Павел, Архангелски събор, подписана „Христо Макриев Иконописецъ“, Свети Никола, Света Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Три Светии, Архангел Михаил, Свети Харалампий.<ref name="Василиев 217"/> Христо работи и в [[Котел]] и в селата [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref name="Василиев 217"/><ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref>
 
Негов син е известният иконописец [[Апостол Фръчковски|Апостол Христов Макриев]].