Гостилица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 39:
Фактически датираната история на селото започва през втората половина на 2-ри век след раждането на Христос. На два километра южно от селото, до левия бряг на река Янтра в местността „Калето“ се намират развалините на стария римски емпориум (от старогръцкото понятие "емпория", означаващо тържище, пазарище), наричан Дискодуратера, което се превежда със съчетанието "Двойна яка крепост". Той е създаден и заселен през 176-180 г., по времето на забележителния римски император-философ [[Марк Аврелий]] и е бил важен пътен възел и търговски център през Късната Античност и Средновековието. Тържището се намира на разклонението на древния път от [[Августа Траяна]] към [[Никополис ад Иструм]] и [[Нове]] (близо до Свищов). Там е имало голяма митническа станция и тя напълно отговаря по форма на подобни римски съоръжения – правоъгълник с ъгли, обърнати към световните посоки. Крепостта е с размери 120 на 100 метра, като от към югозападната страна е защитена от дълбок ров, откъм север е имало непроходимо блато, а югоизточната страна е била непристъпна, поради високия 12-15 м отвесен бряг на реката. Запазени са три ъглови и три междинни правоъгълни кули. В центъра е открита голяма сграда с колонада. До югозападната порта са намерани надписи, фрагменти и постаменти на статуи.
 
{{факт|През средата на 3-ти век Дискодуратера е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в 5-ти - 6-ти век, продължил до идването на славяните. След това животът прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство, като средновековна и удобна станция за пренощуване. С голяма степен на достоверност се приема, че тука се е развило селището, което е приемало, подслонявало и изпращало пътници - гости и така е произлязло българското название на селото - Гостилица, т.е. гостоприемно.|2015|5|4}}
 
{{факт|Твърде вероятно е заселването да е станало в местността „Градището“, която е на около 400-500 м североизточно от разрушената римска крепост. При разораване и разкопаване на нивите в тази местност често се попада на керамични останки, някои от които са обгорели. Може би още преди началните години на турското робство хората се заселват в местността "Юртишките", където също са намирани следи от замряло битуване, още по-вече, че там близко е имало извори (т.н. "Чольова каца") и подходяща глинеста пръст за измазването на жилищата и стопанските постройки ("На друма").|2015|5|4}}
 
{{факт|Съвременното местоположение на Гостилица е заселено към 15-ти век и от тогава е познато с името си, залегнало в стари турски данъчни документи - за първи път през 1430 г. е отбелязано на турски като ''Гостилджъ''. По време на робството гостиловци с труд и пот са си изкарвали прехраната, обработвайки бедната земя. През всичкото това време там са се раждали, живели и умирали само българи-християни и другоземец или друговерец не се е задържал или застоявал за по-дълго. Дори турският мюфтия на каазата в [[Севлиево]], към която се е числяла и Гостилица, е определял за свой наместник човек от селото, който събирал данъците и ги отнасял в града.|2015|5|4}}
 
{{факт|В средата на 19-ти век, гостиловци получават разрешение да си направят голяма черква - "Света Богородица", построена през 1841 година(използвана и до днес) и отделно училище на "два ката". Когато, по настояване на [[Васил Левски|Левски]], Отец [[Матей Преображенски]] от близкото Ново село е дошъл в Гостилица да основава революционен комитет, първо влязъл в църквата и се разговорил с местния поп защо идва. Онзи го изгледал накриво и казъл язвително: "Намерил си село без кучета и си тръгнал без тояга!" Миткалото, обаче не му останал длъжен и бързо отвърнал: "Напротив! Сега виждам едно говорещо куче пред мене и смятам да се разправя с него!" Тази случка не е запомнена в селото, а е останала в спомените на известния търновски поборник [[Филип Симидов]], който вероятно я знае от разказа на Оче Матея. Изобщо, по време на националноосвободителните борби, гостиловци остават на страна. Въпреки, че най-големите битки през Априлското въстание се провеждат съвсем близко до селото (в Дряновския манастир е четата на поп Харитон и Бачо Киро, а на близо се сражава и Габровската чета на Цанко Дюстабанов), хората от Гостилица не са взели никакво отношиние, нито като пряко участие, нито като помощ. След разпръсването на оцелелите бунтовници от манастира, петима от тях, между които са известните поборници Христо Караминков-Бунито и поп Петко Франгов, през нощта минават край селото и похлопват на една крайна къща (на Илия Рокото), като стопанинът им дал храна и ги упътил къде да минат незабелязано от преследващата ги потеря.|2015|4|16}}
 
{{факт|Когато през жегите на август 1877 г. се решава с кръв свободата на България, в боевете на Шипка участва опълченецът Стойко Иванов от Гостилица. При бягането на турците пред руските войски, въоръжени гостиловски доброволци се сражавали с башибозуци в местността „Солашката“. Била е създадена организация за събиране на продоволствия и сено в селото, които са били предоставени на руската армия.|2015|4|16}}
 
{{факт|В следосвобожденскоя период хората от селото заживяват с възходящия темп на цялата страна. Участват в бурния политически живот при полагане на основите и строителството на нова свободна България. Селото влиза в обхвата на Търновския окръг (област), като част от Дряновската околия. Във времето на Съединението и Сръбско-българската война, гостиловци са в състава на 6-ти пехотен Търновски полк, който громи сръбския нашественик в най-кървавата битка на Нешков връх и при Пирот с мощна и вихрена атака "На нож!". В Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, мъжете от Гостилица се сражават храбро на всички фронтове, като дават около 60 свидни жертви. Те са свикани под знамената на славните 6-ти пехотен Търновски полк, 18-ти пехотен Етърски на негово величество царя полк и най-вече 20-ти пехотен Добруджански полк. Проливат кръвта си за делото на националното обединение в много битки и сражения (Бунар Хисар, Селиолу, Петра, Гечкенли, Люлебургас, Лозенград, Кървъв камък, Милевска планина, Тутракан, Букурещ, Гевгели и на много други места), проявяват чудеса от храброст и героизъм и заслужено спечелват признанието на командирите и другарите си. Наградени са с много медали и кръстове за войнска слава и те издигнаха авторитета на селото.|2015|4|16}}
 
== Забележителности ==