Гостилица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 39:
Фактически датираната история на селото започва през втората половина на 2-ри век след раждането на Христос. На два километра южно от селото, до левия бряг на река Янтра в местността „Калето“ се намират развалините на стария римски емпориум (от старогръцкото понятие "емпория", означаващо тържище, пазарище), наричан Дискодуратера, което се превежда със съчетанието "Двойна яка крепост". Той е създаден и заселен през 176-180 г., по времето на забележителния римски император-философ [[Марк Аврелий]] и е бил важен пътен възел и търговски център през Късната Античност и Средновековието. Тържището се намира на разклонението на древния път от [[Августа Траяна]] към [[Никополис ад Иструм]] и [[Нове]] (близо до Свищов). Там е имало голяма митническа станция и тя напълно отговаря по форма на подобни римски съоръжения – правоъгълник с ъгли, обърнати към световните посоки. Крепостта е с размери 120 на 100 метра, като от към югозападната страна е защитена от дълбок ров, откъм север е имало непроходимо блато, а югоизточната страна е била непристъпна, поради високия 12-15 м отвесен бряг на реката. Запазени са три ъглови и три междинни правоъгълни кули. В центъра е открита голяма сграда с колонада. До югозападната порта са намерани надписи, фрагменти и постаменти на статуи.
{{факт|През средата на 3-ти век Дискодуратера е разрушена от готите. По-късно е възстановена и достига своя разцвет в 5-ти - 6-ти век, продължил до идването на славяните. След това животът прекъсва и се възобновява по времето на Второто българско царство, като средновековна и удобна станция за пренощуване. С голяма степен на достоверност се приема, че тука се е развило селището, което е приемало, подслонявало и изпращало пътници - гости и така е произлязло българското название на селото - Гостилица, т.е. гостоприемно.|2015|5|4}}
{{факт|Твърде вероятно е заселването да е станало в местността „Градището“, която е на около 400-500 м североизточно от разрушената римска крепост. При разораване и разкопаване на нивите в тази местност често се попада на керамични останки, някои от които са обгорели. Може би още преди началните години на турското робство хората се заселват в местността "Юртишките", където също са намирани следи от замряло битуване, още по-вече, че там близко е имало извори (т.н. "Чольова каца") и подходяща глинеста пръст за измазването на жилищата и стопанските постройки ("На друма").|2015|5|4}}
{{факт|Съвременното местоположение на Гостилица е заселено към 15-ти век и от тогава е познато с името си, залегнало в стари турски данъчни документи - за първи път през 1430 г. е отбелязано на турски като ''Гостилджъ''. По време на робството гостиловци с труд и пот са си изкарвали прехраната, обработвайки бедната земя. През всичкото това време там са се раждали, живели и умирали само българи-християни и другоземец или друговерец не се е задържал или застоявал за по-дълго. Дори турският мюфтия на каазата в [[Севлиево]], към която се е числяла и Гостилица, е определял за свой наместник човек от селото, който събирал данъците и ги отнасял в града.|2015|5|4}}
== Забележителности ==
|