Ниагарски водопад: Разлика между версии

Първоначалният Ниагарски водопад се е намирал близо до днешния [[Люистън]], но ерозията на кората е довела до изместването на водопада няколко километра на юг. Точно над днешното място на водопада остров Гоут разделя течението на реката и отделя водопада Хорсшу на запад от Американския водопад и Бридъл Вейл на изток. Въпреки че през последното столетие ерозията и рецесията са забавени с инженерни мероприятия, в крайна сметка водопадът ще се измести достатъчно, за да пресуши по-голямата част от езерото Ери, чието дъно е по-високо от дъното на водопада. Инженерите се опитват да намалят скоростта на ерозията и да забавят това събитие, доколкото е възможно.

Водопадът пада от около 52 m, макар че Американският водопад има чист пад от 21 m, преди да стигне до купища скали, паднали при огромно срутване през 1954. По-големият Канадски водопад е широк около 790 m, а Американският е широк около 320 m. Максималното количество вода, преминаващо през водопада през върховия сезон, е 5 700 m³/s. За сравнение количеството вода при известния водопад Виктория на река Замбези е едва 1 100 m³/s. През летните месеци, когато е максималното отклоняване на вода за производство на електричество, през водопада преминават около 2 800 m³/s, 90% от които през водопада Хорсшу. Този обем намалява наполовина през нощта, когато е най-голямото отклонение към водноелектрическите централи.

По една от версиите, думата ''Ниагара'' идва от [[ирокези|ирокезка]] дума, означаваща „гръмотевични води“. Първоначалните жители на областта са ''онгиара'', ирокезко племе, наречено ''неутралните'' от [[Франция|френските]] заселници, които ги смятали за полезни в уреждането на спорове с други племена.

 

 

Туризмът се разраства, особено след [[Първа световна война|Първата световна война]], когато [[автомобил]]ите значително улесняват достъпа до водопада. Историята на Ниагара през [[20 век]] е свързана преди всичко с усилия да се използва енергията му за производство на електричество и с опити за контрол на бързото развитие на американския и канадския бряг, заплашващо да унищожи природната красота на местността.

== Отражение върху промишлеността и търговията ==

Огромната мощ на водопада отдавна е призната за потенциален източник на енергия. Първото известно усилие за използване на водите е от [[1759]] г., когато Даниъл Джонкернс строи малък [[канал]] над водопада, за да задвижва [[дъскорезница]]та си. Огъстъс и Питър Портър купуват местността и целия Американски водопад през [[1805]] г. от правителството на щата [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]] и разширяват първоначалния канал, за да осигурят хидравлична енергия за своята [[мелница]] и фабрика за щавене на [[кожа|кожи]]. През [[1853]] г. е създадена ''Niagara Falls Hydraulic Power and Mining Company'', която с времето изгражда канали, използвани за генериране на електричество. През [[1881]] г. под ръководството на [[Якоб Шьолкопф]] е произведен достатъчно силен [[постоянен ток]], за да се освети както самия водопад, така и близкото село [[Ниагара Фолс]].