Юджийн О'Нийл: Разлика между версии

| починал-място=[[Рим]], [[Италия]]

}}

'''Юджийн Гладстон О'Нийл''' (на [[английски език|английски]] ''Eugene Gladstone O'Neill'') е [[Съединени американски щати|американски]] [[писател]] и [[драматург]]. [[Стил]]ът му е определян като психологически реализъм, редом с този на [[Артър Милър]] или [[Хенрик Ибсен]]. Автор на 45 [[театър|театрални]] творби. Четирикратен носител на „[[Пулицър]]“. [[Нобелова награда за литература|Нобелов лауреат за литература]] през 1936 година.

 

Ражда се в [[ирландци|ирландско]] католическо семейство, в една хотелска стая на „[[Бродуей]]“. Баща му, [[актьор]], посвещава почти изцяло кариерата си на ролята на [[граф Монте Кристо]]. След нередовен живот по доковете на Ню Йорк и опит за самоубийство, Юджийн започва да пише.

 

[[Пиеса|Пиесите]] му са добре познати и често поставяни и в [[България]]: „Злато“ (1920), „Любов под брястовете“ (1925), „Електра в черно“ (1931), „Луна за несретници“ (1943), „Явява се разносвачът на лед“ (1946), „Дългият път на деня към нощта“ (1956) и др. Много от тях са [[филм]]ирани.

 

Баща на последната съпруга на [[Чарли Чаплин]], [[Уна О'Нийл]].

 

 

{{писател-мъниче}}

 

{{нобел литература}}

{{СОРТКАТ:О'Нийл, Юджийн}}

[[Категория:Лауреати на награда Пулицър]]