Уикипедия

Ърнест Хемингуей: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 39:
=== Първа световна война ===
[[File:Ernest Hemingway in Milan 1918 retouched 3.jpg|thumb|220px|Хемингуей в Милано през 1918 г.]]
ХемитуейПо време на [[Първата световна война]] Хемингуей се записва доброволец и става шофьор на линейка в [[Италия]] по време на [[Първата световна война]]. На 08.07.1918 г. е ранен сериозно в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве (получава 237 отделни рани по крака си) и два пъти е награден за храброст от италианското правителство, защото въпреки болката, успява да спаси един италиански войник. Докато се възстановява от раните си, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски, седем години по-възрастна от него. Първоначално те имат намерение да се оженят, но през март 1919 г. Агнес изоставя Ърнест заради друг. По късно тяхната любовна история вдъхновява Хемингуей да създаде романа ''“Сбогом на оръжията”'' (1929 г.), филмиран за първи път през 1932 г. с участието на [[Гари Купър]]и [[Хелън Хайес]]. (Втората филмова версия е от 1957 г.)
 
След войната Хемингуей работи за кратко като журналист в [[Чикаго]]. В края на 1920 г. той среща [[Елизабет Хадли Ричардсън]], която е осем години по-възрастна от него. След една година те се женят в Методистката църква в Хортън Бей, [[Мичиган]]. В края на 1921 г. по съвет на писателя [[Шъруд Андерсън]] младото семейство се установява в [[Париж]]. ''„Ако сте късметлия да живеете в Париж като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Париж е един безкраен празник.“'' (из ''“Безкраен празник”''). В Европа Хемингуей се сближава с такива писатели като [[Гъртруд Стайн]], [[Франсис Скот Фицджералд|Фицджералд]], [[Езра Паунд]], [[Форд Мадокс Форд]], Шъруд Андерсън, [[Джеймс Джойс]]. Стайн го учи на сбит стил, а Фицджералд редактира някои от текстовете му и действа като негов агент. По-късно Хемингуей изобразява Фицджералд в “Безкраен празник” Хемингуей изобразява Фицджералд в неблагоприятна светлина. Фицджералд изразява съжаление за изгубеното им приятелство. За Гъртруд Стайн Хемингуей пише на редактора си Максуел Пъркинс: „''Тя изгуби усета си за вкус, щом навлезе в климактериума. Беше наистина странно. Изведнъж престана да различава добрата картина от лошата, добрия писател от лошия''“.
 
Когато не е зает с писане, Хемингуей обикаля с жена си Хадли [[Франция]], [[Швейцария]] и [[Италия]]. Те често карат ски в Алпите. През 1922 г. Хемингуей отива като кореспондент в [[Гърция]] и [[Турция]], за да предава репортажи оттам за [[Гръцко-турска война (1919-1922)|войната между двете страни]]. През 1923 г. той два пъти посещава [[Испания]], като втория път отива специално за да гледа боеве с бикове на годишния фестивал в [[Памплона]].
 
=== Ранни творби ===
Първите книги на Хемингуей, - ''“Три разказа и десет стихотворения”'' (1923 г.) и ''“В наше време”'' (1924 г.), - са публикувани в Париж. ''“Пролетни порои”'' се появява през 1926 г.; същата година излиза и първият значим роман на Хемингуей ''“И слънцето изгрява”''. Романът разказва за група изгнаници във Франция и Испания, участници в разочарованото “изгубено поколение” след Първата световна война.
 
Главни герои са лейди Брет Ашли и Джейк Барнс. Лейди Брет обича Джейк, който е ранен във войната и не може да отговори на нейните еротични желания. Джейк, Брет и тяхната странна група приятели имат разнообразни приключения из Европа – в [[Мадрид]], [[Париж]] и [[Памплона]]. Опитвайки се да се справят с отчаянието, те се отдават на алкохола, насилието и секса. Историята е разказана в първо лице. Както и Джейк, Хемингуей също е ранен през войната, общ е и интересът им към бикоборството. Историята завършва с горчив привкус: ''„О, Джейк”'' – казва Брет, – ''“ние можехме да прекараме дяволски добре заедно“''. Между 1924 и 1926 г. Хемингуей пише и преработва романа в различни части на Испания и Франция. Той става първият му голям успех като романист. Въпреки че езикът на романа е семпъл, Хемингуей така умело използва недоизказаното и пропуснатото по подразбиране, че текстът придобива многопластова дълбочина и богатство. През 1957 г. романът е екранизиран.
Ред 60:
=== Испанската гражданска война ===
[[File:ErnestHemingway.jpg|thumb|206px|left|Хемингуей работи над романа си ''За кого бие камбаната'' в Сън Вали, Айдахо през 1939 г.]]
През 1937 г. Хемингуей наблюдава [[испанскатаИспанската гражданска война]]. Като много писатели, той е на страната на лоялистите (поддръжниците на законно избраното социалистическо правителство). В Мадрид среща [[Марта Гелхорн]], писателка и военен кореспондент, която през 1940 г. става негова трета жена през 1940 г. В „[[За кого бие камбаната]]“ (1940 г.) Хемингуей се връща отново към Испания. Той посвещава книгата на Гелхорн – тя е частичен прототип на Мария от романа. Историята обхваща само няколко дни и се върти около взривяването на мост от малка група партизани. Докато героинята от ''“Сбогом на оръжията”'' умира след раждане на мъртво дете, тук главният герой, Робърт Джордан, жертва живота си за другарите и любовта. Темата за идването на смъртта е централна и в ''“През реката към дърветата”'' (1950 г.).
 
=== Куба ===▼
В допълнение към ловните експедиции в Африка и Уайоминг, Хемингуей развива страст към дълбоководния риболов в крайбрежните води на Кий Уест, Бахамите и [[Куба]]. Същевременно той екипира рибарската си лодка и заедно с екипажа си наблюдава действията на нацистките подводници в района по време на Втората световна война.
 
▲=== Куба ===
[[File:Gellhorn Hemingway 1941.jpg|thumb|350px|Марта Гелхорн и Ърнест Хемингуей в Китай през 1941 г.]]
През 1940 г. Хемингуей купува къща в околностите на [[Хавана]], [[Куба]]. Природата там е рай за неговите котки. Първите години след сватбата му с Гелхорн са щастливи, но той скоро осъзнава, че тя не е домакиня, а отдадена на кариерата си журналистка. Гелхорн нарича Хемингуей своя ''„спътник по неволя“''. Тя иска да пътува и да ''„усеща пулса на нацията“'' и света. В началото на 1941 г. Гелхорн предприема с Хемингуей дълго 30 000 мили пътуване до [[Китай]]. Разводът им през 1945 г. е горчиво разочарование и за двамата. По-късно Гелхорн казва, че ''„е живяла с митоманиак – човек, който вярва във всичко, което казва, несъзнателен лъжец, измислящ лъжи, за да придаде значимост на всичко, което го заобикаля“''. През 1946 г. Хемингуей се връща в Куба. След като Гелхорн го изоставя, се жени за Мери Уелш, кореспондентка от списанието “Тайм”, която той среща в ресторант в Лондон през 1944 г.
 
Хемингуей започва да пие още като млад репортер. Той издържа на големи количества [[алкохол]] и дълго време това не се отразява на качеството на писателската му дейност. В края на 1940-те обаче започва да чува гласове в главата си, наддава на тегло и има високо кръвно налягане. Неразбирането на опасностите от употребата на спиртни напитки от негова страна личи от това, че сам учи сина си Патрик да пие, когато детето е едва 12-годишно. Патрик също има проблеми с алкохола през целия си живот. Брат му Грегъри, който пък става травестит, използва наркотици и умира на 69 години в женски затвор във Флорида. След седмици на тежко пиене в Испания, Хемингуей отива на лекар, който установява чернодробна [[цироза]].▼
 
[[File:Ernest Hemingway 1950.jpg|thumb|280px|left|Хемингуей в яхтата си ''Пилар'' край бреговете на Куба през 1950 г.]]
Line 76 ⟶ 74:
 
=== Болест и смърт ===
▲Хемингуей започва да пие още като млад репортер. Той издържа на големи количества [[алкохол]] и дълго време това не се отразява на качеството на писателската му дейност. В края на 1940-те обаче започва да чува гласове в главата си, наддава на тегло и има високо кръвно налягане. Неразбирането на опасностите от употребата на спиртни напитки от негова страна личи от това, че сам учи сина си Патрик да пие, когато детето е едва 12-годишно. Патрик също има проблеми с алкохола през целия си живот. Брат му Грегъри, който пък става травестит, използва наркотици и умира на 69 години в женски затвор във Флорида. След седмици на тежко пиене в Испания, Хемингуей отива на лекар, който установява чернодробна [[цироза]].
 
През 1960 г. Хемингуей е хоспитализиран в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на [[депресия]] и е изписан през 1961 г. По време на престоя му там два месеца е лекуван с [[Електроконвулсивна терапия|електрически шокове]]. На [[2 юли]] [[1961]] г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка в дома си в [[Кечъм]], Айдахо. Няколко от романите на Хемингуей са публикувани посмъртно. Последната му книга''“Истинска при първа светлина”'' (True at First Light) – описание на сафари в [[Кения]] - е издадена чак през юли 1999 г.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ърнест_Хемингуей“.