Варна: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 160:
Между 1883 и 1885 г. през Варна е минавал прочутият [[Ориент Експрес]].
 
През мандата на [[Кръстьо Мирски]] като кмет на Варна през годините 1888 – 1890 г. се осъществява грандиозна програма за изправяне и разширяване на улиците. Старите и новообразуваните улици се павират с „бандъръмски камък“. Програмата се финансира от собствени средства на общината и от заеми. Градът е благоустроен значително и в културно-просветен план. Построяват се училищата „Св.Кирил“, „Св.Наум“, разширява се у-ще „Св.Методий“. През 1890 г. се изграждат първите модерни морски бани на релси, което издига авторитета на Варна като морско летовище. По това време се изготвя първия план за разширение на [[Морска градина (Варна)|Морската градина]], построява се часовниковата кула и първата театрална зала „Съединение“.<ref>[http://www.varna.bg/bg/articles/264/Krastiu_Mirski.html Кръстьо Мирски]</ref>
 
През 1892 г. във Варна е основано първото Българско търговско параходно дружество, а през 1894 г. е поставено началото на съвременния български морски флот, като за нуждите на параходното дружество от Англия са закупени параходите 1100-тонният „България“ и 700-тонният „Борис“ за поддържане на първата морска линия Варна – Бургас – Цариград.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=38337 Първите ни кораби “България” и “Борис” поемат за Цариград през 1894 г., в.Монитор, 10.4.2005 г.]</ref> През 1906 г. е открито и модерно пристанище с вълнолом във [[Варненски залив|Варненския залив]]. Градът се превръща в център за изучаване на морето и използване на неговите богатства. Построена е зоологическа станция с [[Аквариум (Варна)|аквариум]].
Ред 198:
На 10 юни 1921 г. Варна официално е обявена за морски курорт от тричленна комисия, изпълняваща ролята на общинска управа. На държавно ниво този акт се потвърждава с царски указ, издаден през 1925 г.<ref>Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 76</ref>. На 7 май през същата година започва строителството на модерни морски бани.<ref name="Стоянов 77">Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 77</ref> С изграждането на морските централните бани, официалното открити на 1 август 1926 г. и на северните бани, открити през 1928 г. и разполагащи с водна пързалка и остро критикуван от обществеността смесен плаж, градът се превръща в модерен морски курорт.<ref name="Стоянов 77"/> В годината на откриването морските бани привличат на 12 000 посетители, които през следващата година достигат 38 000, а през 1928 г. – 40 000. Тенденцията се запазва и през следващото десетилетие, като броят на курортистите е 30-50 000. Делът на чуждестранните туристи нараства. Според изчисления на общината, туристите внасят между 180-200 милиона лева в местната икономика – средства с огромно значение за развитието на стопанския живот в града.<ref>Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 79</ref>
 
Нарастващия поток от хора в града води до необходимостта от инфраструктурно развитие. Процесът на строеж на пътищата в града започва през 1927 г., след дълъг период на застой след Балканските войни. В средата на тридесетте години следва нова вълна на подобряване на инфраструктурата. Така към 1938 г. Варна разполага с 41 km кетонирани и павирани улици /(23% от цялата градска мрежа/). Показател, по който е първенец в България.<ref name="Стоянов 87">Стоянов П., Варна (1919-1939). стр. 87</ref> През 1927 г. е положена основата на канализацията в града, а наравно с това се разширява и доизгражда водоснабдителната мрежа, необходима за посрещане на непрестанно нарастващото потребление от жителите и гостите, които във върховите летни месеци надхвърлят 100 000 души общо.<ref name="Стоянов 87"/>
 
=== Развитие по време на социализма ===
Ред 566:
[[Картинка:Festival and Congres Centre Varna.png|мини|[[Фестивален и конгресен център]], изглед от Морската градина]]
{{Основна|Фестивален и конгресен център}}
Фестивален и конгресен център — Варна (ФКЦ) е открит през 1986 г. От създаването си той се налага като център на най–престижните местни събития в сферата на изкуството и културата. Там, освен артистични прояви и фестивали, се организират и научни срещи, семинари, различни фирми отбелязват своите годишни празници. ФКЦ е съорганизатор на Международния филмов фестивал „Любовта е лудост“, фестивала на българския игрален филм „Златната роза”, фестивала на европейските филмови копродукци, международния музикален фестивал „Варненско лято”, Варненския театрален фестивал, международния майски хоров конкурс, международния балетен конкурс „Варна“, европейския музикален фестивал, Коледния и майския салон на изкуствата, международния детски фестивал на изкуствата „Съзвездие море – слънце, младост, красота”. Сградата на Фестивален и конгресен център се намира в непосредствена близост с входа на [[Морска градина (Варна)| Морската градина]].
 
==== Дворец на културата и спорта и Летен театър Варна ====
Ред 721:
<center><gallery caption="">
Image: NAOP.jpg|Варненската астрономическа обсерватория и планетариум
Image: BG_FONTAN_VARNA_06.jpg|„Фонтанът на Сирените“ в Морската градина. Скулптор-: Кирил Шиваров
Image: Dolphinarium Varna.jpg|[[Варненски делфинариум | Делфинариум Варна]]
Image: Varno katedralo.jpg|[[Успение Богородично (Варна) | Катедрален храм „Свето Успение Богородично“]]
Ред 737:
В Морската градина са разположени [[Варненски аквариум|Варненският Аквариум]] и [[Варненски делфинариум|Делфинариумът]].
 
Така наречената и силно оспорвана от гражданите „Алея първа“ /(проект/) е зона между Морската градина и плажа. От 2001 г. тя се стопанисва от консорциумъат „Алея първа“ обединяващ всички концесионери на варненските плажове - „Фамилия“ ООД, „БГГ“ ЕООД, „Камбана“ ЕООД, „ЕТ Дист – Димитър Атанасов“ и „Лазурен бряг 91“ ЕООД. <ref>[http://www.firstalley.com/about.php?lang=1 Кои сме ние - Алея Първа]</ref> През март 2009 г. терените на Алея първа са преактувани като частна държавна собственост от заместник областния управител на Варна в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за държавната собственост и са продадени на „Холдинг Варна“ /групировката ТИМ/. От 2012 г. холдингът започва 5 големи строежа върху площта от 118 декара на варненския бряг.<ref>[http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=912760 Седем бала вълнение на „Алея първа“]</ref> Проектът се поддържа от държавната власт — всички правителства, в разрез с позицията на гражданското общество.<ref>[http://www.sopa.bg/print.php?news.150 Граждански проект „Трасиране на бреговата линия до 1979 г.“]</ref>, <ref>[http://www.moreto.net/novini.php?n=169093 „Изчезнаха“ 108 дка от Морската градина]</ref>
 
В близост до Варна на площ от 13 207 [[декар]]а се намира природният парк [[Златни пясъци (природен парк)|Златни пясъци]] със [[скален манастир|скалния]] [[Аладжа манастир]]. Той е вторият обявен парк в България след Национален парк [[Витоша]].