Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
| починал-място = [[Пазарджик]], [[Османска империя]]
}}
[[Файл:Dormition Church Pazardzhik Icon 1.jpg|дясно|мини|250п|Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик]]
[[Файл:Dormition Church Pazardzhik Icon 2.jpg|дясно|мини|250п|Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик]]
'''Макрий (Макрия, Макарий) Негриев Блажев Фръчковски''' е [[дърворезба]]р от [[Дебърска художествена школа|Дебърската художествена школа]], представител на един от най-старите родове в школата, [[Фръчковци|Фръчковския род]].
 
Съгласно съставена от Янко Кузманов животописна бележка, той „декорирал (рязал таваните и др.) в прочутите конаци на [[Хавзи паша Скопски|Хамзи паша]] в село [[Бардовци]], до Скопие, и от благодарност бил надарен от пашата с турски махмудии, кон и място на пазара в Скопие.“<ref name="Василиев 213">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=213 |url= |accessdate=}}</ref> Пашата възлага на Негриев да украси и [[Пазарджик|пазарджишката]] [[Чарши джамия]].<ref name="eb">Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, с. 551.</ref>
[[Файл:Makriy Negriev Tomb Old.jpg|ляво|мини|Поставяне на венец на гроба на Макрий Негриев]]
[[Файл:Dormition Church Pazardzhik Icon 1.jpg|дясно|мини|250п|Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик]]
[[Файл:Dormition Church Pazardzhik Icon 2.jpg|дясно|мини|250п|Част от иконостаса на „Света Богородица“ в Пазарджик]]
Пак според Кузманов Макрия с двамата си братя [[Гюрчин Негриев|Гюрчин]] и [[Траян Негриев|Траян]] работил скулптура на [[колона|колоните]] ([[капител]]ите) в църквите „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ в [[София]], завършена в 1856 година, „[[Света Неделя (Пловдив)|Света Неделя]]“ в [[Пловдив]] и „[[Успение Богородично (Пазарджик)|Света Богородица]]“ в Пазарджик.<ref name="Василиев 211"/> Такава релефна украса се е правела по онова време с особена смес от вар, памук и зехтин, наречена „кюлюм“.<ref name="Василиев 211"/> В Пазарджик с него работи и синът му [[Кузман Макриев]].<ref name="Василиев 215">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=215 |url= |accessdate=}}</ref> Според някои учени тримата са изработили и дърворезбените иконостаси в пловдивския и пазарджишкия храм.<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987</ref> <ref>{{cite book |title= Очерци из историята на Пловдив, част 1 |last= Шивачев|first= Стефан|authorlink= |coauthors= Александър Пишев|year= |publisher= Издателство на Община Пловдив, Исторически музаей и Историческо дружество в Пловдив|location= Пловдив|isbn= |pages= 18|url= |accessdate=}}</ref> Съществува обаче и предание, че пазарджишкият иконостас е дело на [[Димитър Шаренков|Димитър Шаренков Церовеца]]. Според Асен Василиев Макрий е правил само колоните в пазарджишката църква.<ref name="Василиев 214">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=214 |url= |accessdate=}}</ref> Има и предания, че Макрий към 1845 или 1855 - 1860 година е изрязал иконостаса на пирдопската църква „[[Успение Богородично (Пирдоп)|Света Богородица]]“, строена в 1819 година от майстор Станчо от Мирково, но според Асен Василиев иконостасът не прилича на Макриево дело.<ref name="Василиев 214"/>