След Мюнхен българското правителство се подготвя за практическа реализация на своите цели – възвръщането на държавните територии, принадлежали на България до Букурещкия договор (1913 г.). Като най-реалистично се очертава искането за коригиране на границата в [[Южна Добруджа]], тъй като СССР също възнамерява да подложи Румъния на ревизионистичен натиск. През пролетта на 1939 година министър-председателят [[Георги Кьосеиванов]] издава и разпространява до българските дипломатически представители секретна директива под №19, в която степенува българските искания: Южна Добруджа - до границите, определени от [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]; [[Беломорска Тракия]] – в границите, определени от [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор (1913 г.) ]] и евентуално предадените на Югославия с Ньойския договор [[Западни покрайнини]]. Целта на Георги Кьосеиванов е да се неутрализират Турция и Югославия и по този начин да се окаже натиск върху Балканския пакт по оста Атина-Букурещ. На 23 август 1939 година [[СССР]] и Германия сключват [[Пакт Рибентроп-Молотов|ПактътПакта Рибентроп-Молотов]]. Договорът се смята за една от най-важните стъпки, довели до избухването на Втората световна война. Двете тоталитарни сили разпределят помежду си Източното пространство на Европа и така се развързват ръцете на Германия да нападне Полша (1.IX.1939 г.), с което се поставя началото на Втората световна война. За българската дипломация става ясно, че ще може да продължи своята политика на неутралитет, само ако войната не достигне българските граници. През пролетта на 1940 година германските войски разгромяват за няколко дни своите противници в [[Западна Европа]] и на преден план излизат промените в Югоизточна Европа. Използвайки ангажираността на Германия на запад, в съгласие с договореностите между двете страни, на 28 юни 1940 година съветските войски започват връщането в границите на СССР на [[Бесарабия]] и [[Буковина]]. За България това е удобен момент да окаже натиск върху Букурещ, за да си върне Южна Добруджа. Лавирайки между Москва и Берлин, България издейства съгласието на румънската дипломация за преговори. На 7 септември 1940 година в румънския град [[Крайова]] се подписва [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] между България и Румъния, по силата на която [[Южна Добруджа]] се връща на България. По този начин политиката на мирна ревизия дава своите първи резултати.
