България във Втората световна война: Разлика между версии

В края на 1940 г. [[БЗНС "Пладне"]], начело с [[Г. М. Димитров]] предлага на [[БРП]] започване на въоръжена съпротива срещу властта. Целта е възстановяване на демокрацията и недопускане на евентуално обвързване с [[Хитлеристка Германия]]. ЦК на [[БРП]] отхвърля предложението, вероятно, поради обвързаността на [[Коминтерн]]a с [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта Рибентроп-Молотов]]. През януари 1941 г. БЗНС организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. Скоро след това [[Г. М. Димитров]] и заместниците му започват подготовка за преврат, съвместно с британските тайни служби. През февруари 1941 г. заговорът е разкрит. Като цяло в началото на 1941 година обстановката на полуострова се променя. В Пакта се включват Румъния и Унгария. След началото на [[Итало-гръцка война|Итало-гръцката война]] Гърция месеци наред оказва упорита съпротива на италианските дивизии в [[Албания]]. Това може да доведе до дебаркирането на значително по-големи английски части в Гърция и откриването на нов европейски фронт. Явно е, че с настъпването на пролетта, германските войски ще трябва да преминат на юг и да свършат работата на не много надеждния си съюзник. Естествен път за това е България, което налага включването на страната в Тристранния пакт. В пореден опит за печелене на време управляващите в София настояват в него едновременно да влезе и Югославия. Основният им мотив е, че на границата с България гърците са изградили укрепената линия "[[Метаксас (линия)|Метаксас]]", докато границата между Гърция и Югославия не е укрепена и оттам нападението ще бъде по-лесно. Едва след като в [[Белград]] потвърждават готовността си да се включат в Пакта и изхождайки от факта, че в Румъния е разположена германска армия, която няма дълго да чака България за коридор към Гърция, правителството решава да влезе в Пакта. На 1 март 1941 година във Виена министър-председателят [[Богдан Филов]] подписва присъединяването на България към Тристранния пакт, като на България се обещава излаз на [[Бяло море]] от устието на р. Струма до устието на р. Марица. На този етап териториите на Егейска Македония западно от р. Струма, вкл. и [[Солун]] Хитлер обещава за излаз на [[Бяло море]] на Югославия. Същия ден войските на Вермахта започват да навлизат в страната и да се дислоцират по южната граница. Веднага след този акт английските и американските дипломати напускат страната. На 2 март 1941 г. Народното събрание е свикано на извънредна сесия. Откривайки я председателят на НС Логофетов в своята реч подчертава значението на немско-руският съюзен договор по силата на който съюз СССР присъединява Прибалтика, на 21.07.1940 г. завзема част от Финландия, съвестката армия подпомага немската офанзива в Полша и дори прави общ парад в Брест на 22.09.1939 г., за включването на България в пакта: "Ние българите формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците и техният съюзник Япония, без да нарушаваме традиционното си искрено приятелство с Рускиятруския народ, приятел на силите на Оста.", министър-председателя Филов в декларацията на правителството подчертавайки, че България фактически се присъединява към съществувалия тогава германо-съветски съюз заявява: "Ние смятаме, че пактът който подписахме не нарушава договорите, които имаме със съседите и че ще продължим нашата политика на традиционно приятелство със Съветския съюз." <ref>Димо Казасов, Бурни години 1918-1944, "Народен печат" София 1949 г., стр. 671</ref>

На 25 март 1941 г. и [[Кралство Югославия]] подписва във Виена договор за присъединяване към Тристранния пакт и така застава на страната на Оста Рим-Берлин. Два дни по-късно, на 27 март 1941 г. в Белград избухват безредици организирани от група [[Съюзниците|про-съюзническипросъюзнически]] настроени офицери и политици, свързани с британските тайни служби, които извършват държавен преврат. По този начин държавата фактически излиза от Тройния съюз. <br />