Пиетро Лоренцети: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Assisi frescoes detail pietro lorenzetti 2.jpg|thumb|left|300px| Пиетро Лоренцети. «Носене„Носене на кръста»кръста“, фреска, детайл. 1320 г. ц. Сан Франческо, Асизи.]]
 
{{художник
| име = Пиетро Лоренцети
Ред 12:
| починал-място = [[Сиена]]
}}
'''Пиетро Лоренцети'''- ок. 1280, [[Сиена]] - [[1348]], Сиена) - италиански художник от 14 век, [[Сиенска школа]].
 
[[Файл:Assisi frescoes detail pietro lorenzetti 2.jpg|thumb|300px| Пиетро Лоренцети. «Носене на кръста», фреска, детайл. 1320 г. ц. Сан Франческо, Асизи.]]
Първото документално споменаване на Пиетро Лоренцети датира от 1306 година, и ако в него става дума именно за този Пиетро, то той е десет години по-голям от своя брат, художника [[Амброджо Лоренцети]]. Документалните свидетелства за Пиетро са доста оскъдни, ако не се счита такова жизнеописанието, съставено от [[Джорджо Вазари]]. Във връзка с това реконструкцията на неговото творчество и датировката на болшинствотоповечето негови произведения носят не точен, а предполагащусловен характер. Пиетро традиционно се счита по-малко изобретателен и по-консервативен художник, в сравнение ссъс своя брат Амброджо, но това е справедливо само отчасти. Подобно на [[Симоне Мартини]], Пиетро Лоренцети се формира в средата на зрелите работи на [[Дучо]], но за разлика от Дучо и Мартини неговият темперамент е по-драматичен и по-страстен. Този темперамент го тласка към търсене на нови изобразителни средства, които намира у [[Джото]]. Пиетро Лоренцети не се отказва от сиенскойсиенската традиция, но внася в нея тънко религиозно аристократическои аристократично звучене, силни ноти на човешки драматизъм.
 
== Кавалетна живопис ==
[[Файл:Tarlati-polyptych-Pietro Lorenzetti Pieve di santa Maria Arezzo.jpg|thumb|Пиетро Лоренцети. Полиптих от църква Пиеве ди Санта Мария, [[Арецо]], 1320 г.]]
Първата документално потвърдена работа на Пиетро Лоренцети се явява олтарът, изписан от него през 1320 година за църква [[Санта-Мария дела Пиеве]] в Арецо. В нея от една страна, е видно влияние от "Маеста" на [[Дучо]], (това касае формата на произведението в цялост, типовете лица, и интереса към предаване на пространство в сцената "Благовещение"„Благовещение“ в горната част на олтаряолтара), от друга, влиянието на скулптурата на [[Джовани Пизано]] (трактовката на разстилането на одеждите и жестовете на персонажите). Останалите произведения на Пиетро, които се отнасят към неговото ранно творчество, нямат точна датировка. Към 1310-20-те години се причисляват такива работи, като "Мадона„Мадона с младенеца и ангели"ангели“, и пълното с трагизъм "Разпятие"„Разпятие“ [[Кортона]], музей, "Маеста„Маеста с донатора"донатора“ (Филаделфия, музейМузей на изкуствата, колекция Джонсън), не голямото "Разпятие„Разпятие със светци"светци“ (Кембридж, Художествен музей Фог), полиптих "Мадона„Мадона с младенеца и светци"светци“ (Монтикело, църква). Чрез изброените произведения може да се проследи еволюцията на Лоренцети, неговото търсене на път за изразяване на патетика и трагизъм. Това търсене се увенчава със забележителните фрески в Долната църква Сан Франческо в Асизи.
 
[[Файл:Madonna with Child Pietro Lorenzetti Siena Pinacoteca.jpg|thumb|left|Пиетро Лоренцети. "Мадона„Мадона със светци"светци“ 1328-29 г. [[Сиена]], Пинакотека.]] През 1329 година Пиетро Лоренцети създава голям олтар за сиенската църква Кармине "Мадона„Мадона със светци"светци“, части от който сега се пазипазят в Сиенската Пинакотека и Музей НортонНортън Саймон в [[Пасадина (Калифорния)]]. Изобразената на него Мадона с младенеца на трон в обкръжение на ангели, св. Николай Барийски и пророк Илия, сякаш е изписана като "Мадона„Мадона Онисанти"Онисанти“ на [[Джото]], а в частта със сцените от живота на монасите-кармелити се усеща влияние на [[Мазо ди Банко]], един от джотовските последователи.
Предполага се, че в средата на 1330-те години Пиетро заедно с брат си е изписва фрески на фасадата на църквата Санта Мария дела Скала, които не са съхранени. Този факт е известен от "Жизнеописание" на Вазари<ref>"Животописи на най-значимите живописци, скулптури и архитекти" - първата история на изкуството, 2 издания - 1550 и 1568 г.</ref>.
 
== „Рождество на Мария“ ==
[[Файл:Nativity-of-the-virgin-pietro lorenzetti siena museo dell'Opera del duomo.jpg|thumb|left|Пиетро Лоренцети. „Рождество на Мария“. 1342 г. Сиена, Музей на катедралата.]]
[[Файл:Crucifix-Pietro Lorenzetti Cortona.jpg|thumb| Пиетро Лоренцети. "Разпятие" ок. 1320 г. Кортона, музей на окръга.]]
[[Файл:Nativity-of-the-virgin-pietro lorenzetti siena museo dell'Opera del duomo.jpg|thumb|left|Пиетро Лоренцети. "Рождеството на Мария". 1342 г. Сиена, музей на събора.]]Последното точно датирано произведение, на което стои подписа на Пиетро Лоренцети се явява "Рождество„Рождество на Мария"Мария“. То е изписано от него през 1342 година за ДомскияДомската съборцърква на Сиена, и се явява централна част от големия олтарен образ, отделните части на който сега може да се видят в различни музеи. Моделът на изображението на рождеството на Мария е взетавзет от византийски образ, от него остават златните лъчи около новородената Богородица - задължителен атрибут на византийските икони. Пиетро размества мястото на рождеството на Мария - не в "небесните покои, а в обикновени стаи, характерни за сиенската средна класа от тази епоха. На вътрешното пространство на стаята е придадена илюзорна дълбочина с помощта на прийом, който много векове по-късно обича да използва [[Пол Сезан]] - вертикали пресичащи хоризонтали. В лявата част, Лоренцети изобразява коридор, в който развълнуван слуга съобщава радостната вест на възрастния баща. Битовият прочит на сюжета преобладава в тази работа над мистическиямистичесния религиозен смисъл на Рождеството на Мария.
 
== Фрески ==
Line 29 ⟶ 32:
[[Файл:Assisi-frescoes-entry-into-jerusalem-pietro lorenzetti.jpg|thumb|300px|Пиетро Лоренцети. "Вход Господен в Йерусалим". фреска. 1320 г. ц. Сан Франческо, Асизи.]]
Главното и най-известното произведение на Пиетро Лоренцети се явяват фреските в Долната църква Сан Франческо в Асизи.
Знаменитият страстен цикъл от НискатаДолната църква в Асизи е завършен етап от фрески на западния трансепт на този храм. Авторството на Пиетро Лоренцети документално не е засвидетелствано. То се признава на основание на стилистическото сходство изявено за първи път през 1864 година от Кроу и [[Кавалказеле]].
Датировката на тези фрески също няма точно определение, у различни специалисти тя се колебае от 1315 до 1345 година. Голяма част от изследователите приема точката на зрение, съгласно който те са създадени около 1320 година. Във фреските на Лоренцети се откриват композициите "Влизане на Христос в Йерусалим" на западната стена на храма. После следват "Тайната вечеря", "Измиване на краката", «Вземане под стража», "Бичуване на Христа", "Носене на кръста", "Разпятие", "Снемане от кръста", "Полагане в гроба", "Възкресение", и "Самоубийството на Юда".
 
В отличие от [[Дучо]], [[Джото]] и [[Симоне Мартини]], влиянието на които в неговата работа е несъмнено, за Лоренцети е характерна усилена експресия. В неговите фрески има всичко: и внимание към битовите детайли, толкова характерно за сиенската живопис от първата половина на XIV векавек, и колоритни градски изгледи, и разнообразие на костюми от това време, особено в костюмите на войниците в сцените на "Разпятие" и "Вземане под стража"<ref>Мария Прокопп. Итальянская живопись XIV века. Корвина. 1988.</ref>.
[[Файл:Assisi-frescoes-last-supper-3931 Lorenzetti Pietro.jpg|thumb|300px|left|Пиетро Лоренцети. "Тайна вечеря" фреска. 1320 г. църква Сан Франческо, Асизи.]]
Най-голямата фреска в този цикъл се явява "Разпятие". По широтата на повествователния размах тя превъзхожда всички останали сцени и всички предшестващи изображения от дадената тематика. В нея няма обезателната фронталност — част от персонажите е обърнта към зрителя с гръб. Конниците за всеки случай обкръжават събралите се около кръста хора, сред които е обезсилената Мария. Пъстра тълпа обикаля кръста, в небесата над нея летят ангели.
 
Ниската част от "РаспятиеРазпятие" е повредена през XVII век поради строителството на нова олтарна композиция. Сега, Днес би се знаело повече за създаването на фресковия цикъл, ако не беше станало това повреждане, тъй като в ниската част на фреската е бил поместен портрет донатора/ктитора/, личността на който до сега остава неизвестна.
 
== Смърт и влияние ==
След 1344 година името на Пиетро Лоренцети в документите повече не се среща. Сиенското предание гласи, че Пиетро умира през 1348 година, заедно със своя брат [[Амброджо Лоренцети]] по време на бушуващата в [[Сиена]] епидемия от чума.
Изкуството на Пиетро, посветено на търсене на нов синтез на форма и цвят за изразяване на нови идеи, има значително влияние над останалите художници. Както и в случая със [[Симоне Мартини]] може да се твърди, че след смъртта на Пиетро от неговото влияние не е избегнал нито един сиенски художник.
 
== Източници ==
 
* Виктор Никитич Лазарев. Происхождение итальянского Возрождения: Искусство треченто. Изд-во Академии наук СССР, 1959.
* Энциклопедический словарь живописи. М. Терра.1997.
* Мария Прокопп. Итальянская живопись XIV века. Корвина. 1988.
* Иоахим Пешке. Монументальная живопись эпохи Джотто в Италии 1280—1400. Белый Город. 2003.
 
== Препратки ==
Line 52 ⟶ 49:
 
== Произведения на художника ==
* [http://www.wga.hu/frames-e.html?/html/l/lorenzet/pietro/index.html]творби на художника
* [http://www.aiwaz.net/panopticon/lorenzetti-pietro/gc58]- творби на художника
 
== Източници ==
* Виктор Никитич Лазарев. Происхождение итальянского Возрождения: Искусство треченто. Изд-во Академии наук СССР, 1959.
* Энциклопедический словарь живописи. М. Терра.1997.
* Иоахим Пешке. Монументальная живопись эпохи Джотто в Италии 1280—1400. Белый Город. 2003.
{{СОРТКАТ:Лоренцети, Пиетро}}
[[Категория:Италиански художници]]