Ърнест Хемингуей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 39:
=== Първа световна война ===
[[File:Ernest Hemingway in Milan 1918 retouched 3.jpg|thumb|220px|Хемингуей в Милано през 1918 г.]]
По време на [[Първата световна война]] Хемингуей се записва доброволец и става шофьор на линейка в [[Италия]]. На 08.07.1918 г. е ранен сериозно в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве (получава 237 отделни рани по крака си) и два пъти е награден за храброст от италианското правителство, защото въпреки болката, успява да спаси един италиански войник. Докато се възстановява от раните си, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски, седем години по-възрастна от него. Първоначално те имат намерение да се оженят, но през март 1919 г. Агнес изоставя Ърнест заради друг. По късно тяхната любовна история вдъхновява Хемингуей да създаде романа ''“Сбогом на оръжията”'' (1929 г.), филмиран за първи път през 1932 г. с участието на [[Гари Купър]] и [[Хелън Хайес]]. (Втората филмова версия е от 1957 г.)
След войната Хемингуей работи за кратко като журналист в [[Чикаго]]. В края на 1920 г. среща [[Елизабет Хадли Ричардсън]], която е осем години по-възрастна от него. След една година те се женят в Методистката църква в Хортън Бей, [[Мичиган]]. В края на 1921 г. по съвет на писателя [[Шъруд Андерсън]] младото семейство се установява в [[Париж]]. ''„Ако сте късметлия да живеете в Париж като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Париж е един безкраен празник.“'' (из ''“Безкраен празник”''). В Европа Хемингуей се сближава с такива писатели като [[Гъртруд Стайн]], [[Франсис Скот Фицджералд|Фицджералд]], [[Езра Паунд]], [[Форд Мадокс Форд]], Шъруд Андерсън, [[Джеймс Джойс]]. Стайн го учи на сбит стил, а Фицджералд редактира някои от текстовете му и действа като негов агент. По-късно в “Безкраен празник” Хемингуей изобразява Фицджералд в неблагоприятна светлина. Фицджералд изразява съжаление за изгубеното им приятелство. За Гъртруд Стайн Хемингуей пише на редактора си Максуел Пъркинс: „''Тя изгуби усета си за вкус, щом навлезе в климактериума. Беше наистина странно. Изведнъж престана да различава добрата картина от лошата, добрия писател от лошия''“.
Когато не е зает с писане, Хемингуей обикаля с жена си Хадли [[Франция]], [[Швейцария]] и [[Италия]]. Те често карат ски в
=== Ранни творби ===
| |||