Петко Стайнов (юрист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
добавки по Света Неделя |
||
Ред 18:
Петко Стайнов е роден в [[Казанлък]] на [[31 май]] ([[19 май]] [[стар стил]]) [[1890]] и завършва гимназия в [[Стара Загора]] ([[1908]]). Следва право в [[Гренобъл]] и завършва в [[Париж]] ([[1911]]), след което специализира в [[Лайпциг]]. След участието си в [[Балкански войни|Балканските войни]] защитава докторат в Париж ([[1914]]). На стари години пред приятели сам признава, че в Париж е имал близки контакти със съветското разузнаване. Това обяснява защо става външен министър след 9.09.1944 г. След [[Първа световна война | Първата световна война]] Петко Стайнов е директор на [[Дирекция на печата]] ([[1919]]-[[1920]]), но напуска недоволен от политиката на правителството на БЗНС. От [[1923]] е преподавател по административно право в [[Софийски университет | Софийския университет „Свети Климент Охридски“]].
Стайнов е активен участник в [[Народен сговор|Народния сговор]] и редактор на свързания с него вестник „[[Слово]]“. През [[1923]] г. става за пръв път депутат в НС - той остава на този пост до 1946 година и отново е депутат през 1950-1972 година. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] определя в „Слово“ „разрушителите на Русия“ като заплаха за европейската цивилизация и призовава за „тежък юмрук“ срещу „кървавите агенти на Москва“.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 159 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
През [[1923]] г. става за пръв път депутат в НС. След това запазва поста си в 6 ОНС чак до 9.09.1944 г. Това е рекорд на мандати в НС. През [[1930]]-[[1931]] е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] в правителството на [[Демократически сговор | Демократическия сговор]]. Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника [[Петко Каравелов]] — обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], писателя [[Антон Страшимиров]] и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на [[Германска империя (1933-1945) | велика Германия]]. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.▼
▲
Проф. Стайнов минава на дипломатическа служба след преврата на [[19 май]] [[1934]] г. За кратко е посланик на България в [[Белгия]] ([[1934]]) и [[Франция]] ([[1934]]-[[1935]]). През 1935 г. напуска поста след като е свалено правителството. Минава в опозиция на царския режим. През целия период на съществуването му чак до [[9 септември]] [[1944]] г. критикува политиката му. През [[1943]] г. се обявява против депортацията на българските евреи и влиза в ОФ. Става съюзник на комунистите.
| |||