Психотерапия: Разлика между версии

Типичният представител на дълбинните психотерапии е психоанализата, запазена за някои специфични случаи. Психотерапията почива на доверието на болния към [[лечение]]то и към личността на терапевта, на връзката на взаимно разбиране, която се установява между тях и благодарение на която пациентът може да изразява проблемите си свободно, без да се бои от осъждане, да освобождава (във вербален план) [[Теория на нагоните|нагоните]] си и да поставя под съмнение образа, който си е изградил за себе си. В така създаденото междуличностно отношение субектът се научава да променя [[Нагласа|нагласите]] по отношение на себе си и на външния свят, да се приспособява по-добре към действителността. Методите, които се използват в психотерапията, трябва да бъдат адаптирани към всеки индивидуален случай: някои хора се нуждаят от насърчение, други - от рехабилитация или психоанализа. Следователно, преди да се предприеме лечение от този род, е необходимо точно познаване на всеки болен. Най-добри резултати се получават с пациенти, който желаят да оздравеят, сътрудничат на лечението, достатъчно [[Интелигентност|интелигентни]] са, за да разберат анализираните психологически механизми и не извличат от болестта твърде значителни печалби. При [[Дете|децата]] психотерапията почива главно върху експресивните техники като [[рисуване]], моделиране, марионетки.

 

Думата психотерапия идва от древногръцките думи ''ψυχή'' (психе), означаваща дъх, дух или душа и ''θεραπεία'' (терапея), лечение. <ref>[http://www.yourdictionary.com/psychotherapy Your dictionary definition]</ref> Нейната употреба за първи път е отбелязана около 1890.<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/psychotherapy Merriam-Webster dictionary definition]</ref> Дефинира се като облекчаване на страданието или увреждането на един човек от друг, използвайки подход, основан на конкретна теория или парадигма и терапевта и човекът извършващ терапията има няколко форми на обучение за постигането на целта. Това са тези две точки, които разделят психотерапията от другите форми на консултиране или загриженост.<ref>{{cite book |title=An Introduction to the Psychotherapies|editor= Bloch, Sidney ''(ed.)'' |last=Frank|first=Jerome|pages=1–2 |chapter=What is Psychotherapy? |year=1988|origyear=1979 |publisher=Oxford University Press|location=Oxford |isbn=0-19-261469-X}}</ref>

 

Има няколко главни широко приложими системи на психотерапията.

* [[Психоанализа|Психоаналитична]] - първата практика, която е наречена психотерапия. Тя окуражава вербализирането на всички мисли на пациента, включително [[свободни асоциации]], фантазии и сънища, от които аналитика формулира природата на несъзнаваните конфликти, които предизвикват симптомите на пациента и характеровите проблеми.

Има стотици психотерапевтични подхода или школи.. От 1890 до 1980 има повече от 250, <ref>Henrick 1980</ref>, от 1996 има повече от 450. <ref>Maclennan 1996</ref>). Развитието на нови и хибридни подходи продължава около голямо разнообразие от теоретични основи. Много практикуващи използват няколко подхода в работата си и променят подхода си в зависимост от нуждите на клиента.

 

<references />

''Тази статия се основава на материал от http://bulgarian-psychology.com/, използван с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител:Ilikeliljon/разрешения| разрешение].''