Органически устав на Източна Румелия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Крит |
м препратки |
||
Ред 3:
'''Органическият устав''' е [[органически устав|основен закон]] ([[конституция]]) на [[Източна Румелия]] - [[автономия|автономна]] област на [[Османската империя]], образувана през 1878 година, чието [[Съединението|присъединяване]] към [[Княжество България]] през 1885 г. е международно признато едва след обявяването на неговата независимост през 1908 г.
Изработен е от [[Европейска комисия за Източна Румелия|комисия]], в която влизат представители на [[Великите сили]] и [[Турция]]. Приет е на [[14 април]] [[1879]] г. (
Нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление и действа до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] г. От 1 януари [[1886]] г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз [[Александър Батенберг]].
==Основни положения==
* Източна Румелия е определена като автономна област под политическата и военната власт на [[султан]]а на Османската империя.
* Начело на Източна Румелия стои
** Генерал-губернаторът се предлага от султана и се одобрява от Великите сили.
** Той управлява с помощта на
* [[законодателна власт|Законодателната власт]] се осъществява от
** Областното събрание се състои от 56 души, от които 10 се посочват от главния управител, 10 влизат по "право" и 36 се избират пряко от населението.
** Между сесиите на Областното събрание законодателната власт се упражнява от
* Административно Източна Румелия се разделя на 6 ''департамента (окръзи)'' и 28 ''кантона (околии)''.
| |||