Преврат в Турция (1980): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) м добавки |
Ilikeliljon (беседа | приноси) м допълнения |
||
Ред 67:
На 7 септември 1980 г. Еврен и четирима командири решават да отхвърлят цивилното правителство. На 12 септември Съветът за национална сигурност ({{lang-tr|Milli Güvenlik Kurulu}}), начело на който е Еврен обявява преврата по националния канал. Съветът разширява военното положение, разпуска парламента на страната и правителството, суспендира конситуцията и забранява всички политически партии и синдикални организации. Те се позовават на кемалистката традиция на държавния секуларизъм и единството на нацията, които вече са били изтъкнати и при провежданите на предишните преврати и се обявяват против комунизма, фашизма, сепаратизма и религиозен догматизъм.<ref name=Gil/>
=== Икономика ===
Един от най-видните ефекти преврата е върху икономиката. В деня на преврата тя е на ръба на колапса с трицифрена инфлация, има повсеместна безработица и хроничен чуждестранен търговски дефицит. Икономическите промени между 1980 и 1983 година са свързани с [[Тургут Йозал]], който е главната личност, натоварена с отговорност за икономическата политика от правителството на Демирел от 24 януари 1980 година. Йозал подкрепя [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] и поради това принуждава директора на централната банка в Турция Исмаил Айдиноглу да си подаде оставката поради съпротивата си срещу фонда.
Стратегическата цел е да се обедини Турция с „[[Икономическа глобализация|глобалната икономика]]“, която е подкрепяна от големия бизнес<ref>{{cite news|url=http://taraf.com.tr/haber.asp?id=16756
|accessdate=2008-09-13
|title=12 Eylül sermayenin darbesiydi
|date=2008-09-12
|work=[[Taraf]]
|first=Burhan
|last=Ekinci
| archiveurl= http://web.archive.org/web/20080913233932/http://www.taraf.com.tr/haber.asp?id=16756| archivedate= 13 September 2008 <!--DASHBot-->| deadurl= no}}</ref> и да даде на турските компании способноста да продават продуктите и услугите си на световния пазар. Един месец след преврата лондонския вестник „Международен банков преглед“ пише „Усещане за надежда се вижда сред международните банкери, че турския военен преврат може да отвори пътя към по-голяма политическа стабилност като основна предпоставка за съживяването на турската икономика“.<ref name=naylor>{{cite book|title=Hot Money and the Politics of Debt|first=R. Thomas|last=Naylor|publisher=[[McGill-Queen's University Press]]|year=2004|isbn=978-0-7735-2743-0|chapter=6. Of Dope, Debt, and Dictatorship|chapterurl=http://books.google.com/books?id=78UhNfUIFC8C&pg=PP1&dq=Hot+money+and+the+politics+of+debt&client=firefox-a#PPA92,M1|page=92}}</ref> В периода 1980-1983 чуждестранния валутен курс се оставя да плува свободно. Насърчават се чуждите инвестиции. Националните предприятия, започнати от [[Реформи на Ататюрк|реформите на Ататюрк]] са насърчени към своите предприятията да включат и чуждестранно участие. Нивото от 85 процентно участие на държавата в икономиката преди преврата е сведено до относително малко значение на държавния сектор. Веднага след преврата Турция съживява отново проекта за [[Ататюрк (язовир)|язовира Ататюрк]] и [[Проект Югоизточен Анадол|проекта Югоизточен Анадол]], който е проект за поземлена реформа за решаване на проблема с недоразвития район на Югоизточна Анатолия. Той се превръща в мултисекторна социална и икономическа програма за развитие, програма за [[устойчиво развитие]] за 9 милиона души от района. Затворената икономика, произвеждаща само за нуждите на Турция се субсидира за енергичен износ навън.
Драстичното нарастване на икономиката през този период е относително спрямо предишното ниво. Брутният вътрешен продукт остава доста под този на средноевропейските и европейски страни. Правителството замразява заплатите, докато икономиката регистрира значително свиване в [[публичен сектор|публичния сектор]], дефлационна политика и няколко последователни минидевалвации.<ref name=Gil/>
===Конституция===
В рамките на три години генералите издават 800 закона, за да създадат общество с военна дисциплина.<ref>[http://www.ichrp.org/files/papers/15/105_-_Turkey_-_Approaches_to_Armed_Groups_Oberdiek__Helmut__1999.pdf History of the Kurdish Uprising] a paper of the [http://www.ichrp.org/ International Council on Human Rights Policy]. Retrieved 31 October 2009.</ref> Превратаджиите са убедени в липсата на действие на съществуващата конституция. Решават да приемат нова конституция, в която се включват механизми за възпиране на това пречките за функциониране на демокрацията. На 29 юни 1981 г. военната хунта назначава 160 човека за членове на надзорно събрание, за да създадат [[Конституция на Турция|нова конституция]]. Новата конституция включва ясни граници и ограничения на правилата за гласуване за президент, които са една от причините за преврата.
На 7 ноември 1982 година новата конституция е подложена на гласуване с референдум и приета с 92 % от гласовете. На 9 ноември същата година Кенан Еврен е назначен за президент на Турция за следващите 7 години.
== Трибунали ==
| |||