Разлика между версии на „Константин Иречек“

редакция без резюме
(Изчистени някакви въображаеми приноси към българската наука и култура.)
|националност =
|религия =
|родства = Павел Шафарик <ref> http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ Истинската българска история</ref>
|съпруг =
|деца =
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]]
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на българо-мразеца [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/>
Заедно с тогавашния княз и министър-председателя назначен от него, образуват силна немско-австрийска „пета колона” в малкото Княжество. <ref> http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ Истинската българска история</ref>
 
Принос Константин Иречек има и за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица, макар и отродяващи по своите дейност, дух и насоченост културни институти и известно разпиляване на наличните български старини. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на т.н. „[[Българското книжовно дружество]]” в София, като от 1884 г. е негов редовен член. За съжаление, дейността и духът на дружеството, вече нямат същия пламенен, български порив. Иречек извършва няколко разузнавателни и иманярски обиколки из страната с неясна цел, под прикритието на научни изследователски дирения.
 
Анонимен потребител