Български език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник |
Попълнено с източници, едно по-старо и по-пълноценно изложение на статията |
||
Ред 30:
{{основна|Праславянски език}}
Обхваща периода между твърдяното [[славянско заселване на Балканите|славянското заселване]] на Балканите ([[5 век|5]]-[[7 век]]) и мисията на солунските братя [[Кирил и Методий|Св. св. Кирил и Методий]] във [[Великоморавия]] през 60<sup>-те</sup> години на 9 век. Използвани са писмени знаци ("чѣрти и рѣзки"), но за тях не се обявяват много сведения.
Съществуват изследователи , които извеждат връзка между рунически или йероглифни записи, намирани по нашите земи с кирилските и глаголически писмена. Например, Георги Сотиров доказва приемствена връзка между линеарните писмена от вида "А" и "Б", както и с писмената, ползвани на о-в Крит, о-в Пилос и др., от една страна и кирилицата, от друга страна. <ref>http://www.ivanstamenov.com/files/linearb.pdf Чие е писмото линеар Б? Георги Сотиров</ref>
=== Старобългарски (9–11 век) ===
{{основна|Старобългарски език}}
Обхваща периода между
=== Среднобългарски (12–14 век) ===
Line 42 ⟶ 43:
{{Основна|Новобългарски език}}
[[File:Riben-bukvar.jpg|мини|220п|„[[Рибен буквар|Рибният буквар]]“ на д-р [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] ]]
Най-ранните писмени паметници за новобългарския език са дамаскините от 17-18 век. Такъв например е Тихонравовският дамаскин от 17 век, който е един от най-ранните представители на новобългарската група дамаскини.<ref>''Употреби на лексемата „един“ в Тихонравовския дамаскин (в съпоставка със съвременния български език)'', Десислава Йорданова Тодорова, БФ на СУ</ref>
В областта на българския език, през XIX век работят още Г. С. Раковски, Васил Друмев, Л. Каравелов и др. Особено ценен е приносът на Г. С. Раковски, който и до днес остава подценяван в тази област (<ref>http://mling.ru/iazik/bg/bg_gramm.pdf</ref> Ключ болгарского языка, Г. С. Раковски).
След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната — Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на [[ятова граница|ятовата граница]]. С това се подчертава разграничението между литературния език и [[западни български говори|западните говори]]. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският — Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а също така и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и други.▼
▲След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде изграден по североизточните български наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната — Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на [[ятова граница|ятовата граница]]. С това се подчертава разграничението между литературния език и [[западни български говори|западните говори]].
Така особено ясно се отделят като диалекти шопският — Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а също така и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да представят и узаконят като отделен „език” от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и други.
В развоя на '''новобългарския книжовен език''' се различават три главни периода: 1. От началото на XIX в. до Освобождението на България от османско робство; 2. От Освобождението до 9 септември 1944 г.; 3. От 9 септември 1944 г. насам. <ref>Български език (учебник за институтите за начални учители), К. Попов, Ст. Стоянов, М. Янакиев, Държавно издателство „Народна просвета“, София, 1980 г.</ref>
Line 58 ⟶ 62:
==Разпространение==
Българският език е най-разпространен в [[България]]. Той също се говори и в [[Българското землище]] в близост до България
[[Файл:Bulgarian_dialect_map-yus.png|300п|мини|Разпространение на българския език и неговите диалекти]]
Line 68 ⟶ 72:
[[Бесарабски български език|Бесарабският български]], езикът на [[бесарабски българи|бесарабските българи]], е запазил някои архаични думи и има още няколко разлики със съвременния български език.
В днешния речник на румънския език могат да бъдат намерени над 100 думи от чисто български произход, а до края на 19-ти век, те са били няколко стотин.
През 18-20 век биват проведени няколко "писмени реформи" в Сърбия (както и в по-сетнешна Югославия), Русия (Руската империя и по-късно, отново в СССР), в Украйна, България и БЮРМ, след което по изкуствен начин се получават "няколко" отчетливо различаващи се "кирилски" азбучни системи, основани на до тогава единна кирилска азбука, ползвана от православните славянски народи. Във всяка от страните, биват премахнати част от буквените знаци, като основно са ощетени гласните фонеми.
===Езикови норми===
Line 339 ⟶ 346:
Извън България за български език се използват и други азбуки. В банатската норма на българския език се ползва латиницата, основана на хърватската редакция, а в [[Република Македония]] се използва [[Македонска азбука|македонската кирилица]].
В наши дни са налице видими усилия за възстановяване употребата на двете заличени през 20-ти век, букви (ѣ и Ѫ), но все още не са налице административни действия в тази посока.
==Граматика==
Line 365 ⟶ 374:
|}
Звателният падеж в българския език продължава да съществува и има много широка употреба — както в разговорната реч, така и в художествената литература и народното творчество. Формите „брате“, „земьо“, „майко“, „либе“, „душо“ са форми в [[звателен падеж]].
=====Род=====
Line 402 ⟶ 411:
===Речников състав на езика===
Съвременният български език притежава около 200 000 думи.<ref>Това твърдение не е подкрепено с доказателства. Според неофициални данни в съвременния български език има поне над 10 000 000 думи.</ref> Домашната лексика се състои от праславянски, прабългарски, старобългарски и от създадени по-късно думи. Освен славянското словно богатство, българският език включва и чужди думи, които обикновено преминават през процес на приспособяване, побългаряване и по този начин стават български по форма и употреба. Такива са думи от гръцки и латински произход, от турски, арабски и персийски (ирански), както и от черковнославянски<ref>"Черковнославянският" език се счита от много езиковеди за вариант на старобългарския (или на среднобългарския) език, който е запазил някои традиционно архаични лексикални и синтактични единици и фонологически особености.</ref> и руски произход.
Сред запазените прабългарски думи са: белег, верига, губер, катък, кърчаг, пале, тояга, шейна и др.<ref>Източник?</ref>
С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в угро-финските, особено много в унгарския, удмуртския и в мордовските езици, и славянските езици. В славянските езици такива са например: *bogъ — „бог“, *rajь — „рай“, *sъto — „сто“, *kǫpati — „къпя“, *gъpanъ — „пан, господин“, *baranъ —„овен“, *toporъ — „топор“, *xvala — „хвала“, *stribogъ — славянски бог на вятъра, *xъrsъ — славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним — Хърсово, и др.
Съвременната българска лексика се състои предимно от славянски думи, като заемки идват особено от гръцкия и [[османски турски език|османския език]]. От османския, освен [[турски]], навлизат и доста [[персийски]] и [[арабски]] думи ([[диван]], [[тефтер]], [[хамал]], пазар, душман, мегдан, кафез<ref>Източник?</ref>). От средата на 19 век голяма част от турцизмите се заменят със славянски, които навлизат в българския най-вече от руския език, като неговото влияние се засилва особено по време на [[Народна Република България|Комунистическа България]]. Тези усилия оказват най-вече влияние върху писмения език, като и до днес в разговорния език се използват турцизми. С [[индустриализация]]та навлизат и много технически термини от [[френски език|френския]] (асансьор, монтьор) и [[немски език|немския]] (аутобан, шайба, щепсел, фойерверк, щаб и др.). В по-ново време с напредъка на информационните технологии в българския език навлизат и много [[английски език|англицизми]] (компютър, лаптоп, дисплей, хардуер и др.).
===Съвременна българска фразеология===
Line 464 ⟶ 475:
* [http://www.coursdebulgare.yolasite.com/ Курс по български език за франкофони]
*[http://www.valtozovilag.hu/napred/index.html Български училища по света]
* [http://books.swu.bg/pdf/Lilia%20Ilieva-Uvod%20v%20ezikoznanieto.pdf Увод в общото езикознание, Лилия Илиева, 2001]
{{Български език}}
| |||