Буругьол: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 37:
[[пеликан]]<nowiki/>и, [[лебеди]], [[Корморан|корморани]] и други морски и сладководни птици. Край езерото се развива уникална [[екосистема]]. Местният климат е [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. Срещат се много видове [[риби]], [[земноводни]], [[влечуги]], [[птици]] и [[бозайници]]. [[Растения|Растителният свят]] също е много богат, като около бреговете се срещат [[тръстика]] и [[ракитовица]].
 
На два последователни острова свързани с дървен мост помежду си, а първият и с брега е възстановения в [[1903]] г. [[манастир]] "Свети Никола" подчинен на [[Ватопед|Ватопедския манастир]] на [[Света гора (пояснение)|Света гора]].
 
== История ==
Ред 44:
Смята се, че тук се е намирал древният тракийски град Бистонбрия (Вистонида), свързан с осмия подвиг на [[Херакъл]].<ref>[http://www.grinfo.ru/subregion/218.html Гърция - Тракия - Ксанти]</ref>
 
При [[цар Симеон|цар Симеон Велики]] към [[916]] г. и този район с цялата източна част на Беломорието е присъединен към [[България]] след като 79 години по-рано в [[837]] г. при хан [[Пресиян]] е присъединена западната й част за което свидетелства известния [[Надпис от Филипи]]. В [[1206]] г. [[цар Калоян]] въстановява българският суверенитет. От 890 г. езерото принадлежи на [[Ватопед|Ватопедския манастир]] в [[Света гора (пояснение)|Света гора]], на комуто [[Иван Асен II|цар Иван Асен]] втори издава известната [[Ватопедска грамота]]. В [[14 век]] е част от владенията на [[севастократор]] [[Момчил войвода|Момчил]], при неговата столица [[Ксанти]], известен с българското си име Царево. При езерото в [[1344]] г. севастократора успешно напада турците, унищожава техния отряд и изгаря корабите им в тукашното пристанище. По-късно при северния бряг на лагуната става [[Битка при Перитор|Битката при Перитор]] в която Момчил загива в сражение с обединените турски и византийски войски.
 
И през време на [[Турско робство|турското робство]] традиционната връзка на българите с Бяло