Месо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 22:
* сухо месо - без тлъстини
Според животинския вид, от който се добиват се различават:
*
* '''домашно''' (от домашни животни)
* '''птиче''' (от птици)
* '''риби и морски деликатеси''' (формите ''рибе месо'', ''рибьо месо'' и ''рибешко месо'' се водят за диалектни, въпреки че произхождат от общославянски (старославянски) и старобългарски и не се препоръчва употребата им в книжовната реч, поради мнение, за въвеждащи в заблуда или недоразумения; неизползването е свързано и с огрешеност от езически и религиозен догматизъм, при който рибата не се третира като месо, а заместител на месо)
В езиците на почти всички европейски народи е имало именни форми, за обозначаване на месо от едни и същи животни, като се използват различни названия, в зависимост от сстепента на растеж, до които са достигали екземплярите. Тези форми в съвременните индоевропейски езици почти навсякъде са изчезнали, с изключение на Българския и повечето славянския езици, както и някои евроазиатски езици. В славянските, освен двойна форма съществува и допълнителна форма за месо, според названието на женски животни, която в много случаи е заместваща или обща основна форма, като в българския тя се използва предимно в негови диалекти (като - овче /овчо/ месо, от овца, козе /козьо/ месо от коза, свинско месо от свиня; но не и краве /или кравешко месо/)
В България за всички домашно отглеждани животни се използват следните форми /за крехко и обикновено месо/:
* телешко и говеждо
* агнешко и шилешко (овче месо, на старобългарски и на македонски - овчо месо)
* ярешко и козе (наричано в различни фолклорни области също шилешко, или на старобългарски козю (козьо)/
* прасешко и свинско (формата - прасешко е остаряла и почти не се използва, въпреки че идва от '''прасе''' = малко свинче - дума, която все още се употребява, но дори добитото след клане на прасе месо се нарича свинско)
== Морфологичен строеж ==
| |||