Лепило: Разлика между версии

'''Лепило''' — е вещество или смес на основа наот органични или неорганични вещества, способни да съединяват (залепят) различни материали —  като, [[дървесина]], [[кожа]], [[хартия]], [[плат]], [[стъкло]], [[керамика]], [[метал]], [[пластмаса]], [[гума]] и други.

Залепването се осъществява чрез образуване на здрава [[адхезия|адхезионна]] връзка между слоя лепило и материала на съединяваните повърхности. На здравината на залепения шев влияе и [[кохезия]]та на лепилото към повърхността.

* изсъхващи лепила (сухи лепила) ([[силикатно лепило]], [[казеин]], [[лепило за дърво]], [[ПВАполивинилацетат]]но (ПВА) лепило, ]] …)

* неизсъхващи (мокри лепила) [[адхезив]]и (например, на основата на [[колофон]])

* връзки на основата на полимеризиращи композиции — – неорганични, например [[алумофосфатни връзки]] ([[АФС]]) и органични, полимеризиращи композиции ([[епоксидна смола]])

Основа на органичните лепила служат главно синтетически [[олигомери]] и [[полимери]] (например, фенол-формалдехидни, епоксидни, [[полиефирни смоли]], [[полиамиди]], [[полиуретани]], [[силициевоорганични полимери]], [[каучук|каучуци]] и др.) образуващи лепилен слой в резултат на втвърдяване при охлаждане ([[термопластични лепила]]), втвърдяване при химическа реакция ([[термореактивни лепила]]) или [[вулканизация]] (каучукови лепила).

Към неорганичните лепила се отнасят алумофосфатните, керамичните (основа — – [[оксид]]и (окиси) на алуминия, силиция, алкалните метали), силикатни (основа — – калиево или натриево течно стъкло), металически (основа — – течен [[метал]], например [[живак]]).