Александър III Македонски: Разлика между версии

Като се има предвид склонността на македонската аристокрация към убийство,<ref name=g1>Green, ''Alexander the Great and the Hellenistic Age'', pp. 1–2.</ref>едва ли е изненадващо, че има предположения за намеса при смъртта на Александър - Диодор, Плутарх, Ариан и Юстин отбелязват теорията, че Александър е отровен. Плутарх отхвърля тази идея като измислица,<ref name=PA77>Plutarch, [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Plut.+Caes.+77.1 ''Alexander'', 77]</ref> но и Диодор и Ариан казват, че я отбелязват в интерес на пълнотата на историята.<ref name=DSXVII117>Diodorus Siculus [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Diod.+17.117.1 '' Library XVII, 117'']</ref><ref name=AVII27>Arrian, [http://websfor.org/alexander/arrian/book7b.asp ''Anabasis Alexandri'' VII, 27]</ref> Въпреки всичко описанията посочват [[Антипатър]], наскоро отстранен от позицията на македонски вицецар, и неговите противоречия с ОлимпияОлимпиада, като глава на предполагаемия заговор. Може би приемайки своето повикване във Вавилон като очакване на смъртна присъда,<ref name=g23>Green, ''Alexander the Great and the Hellenistic Age'', pp. 23–24.</ref> и виждайки съдбата на Парменион и Филота,<ref name=DSXVII118/> АнтипатерАнтипатър изпраща сина си Йол, който е виночерпец при Александър, да го отрови.<ref name=PA77/><ref name=AVII27/><ref name=DSXVII118>Diodorus Siculus [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Diod.+17.118.1 ''Library XVII, 118'']</ref> Има дори предположение, че Аристотел участва в заговора.<ref>Плутарх, Александър,77</ref><ref name=AVII27/> Обратно, най-силният аргумент срещу теорията с отравянето е факта, че минават 12 дни между започването на болестта му и неговата смърт. В древния свят толкова дългодействащи отрови вероятно не е имало.<ref>Fox, ''Alexander the Great'', p.</ref>

Създадената чрез силата на оръжието империя на Александър Македонски започва да се разпада веднага след смъртта му. Първото стълкновение между неговите пълководци става в двореца във Вавилон край още непогребания цар. Преки законни наследници Александър няма. За цар е провъзгласен [[Филип III Аридей]] – полубрат на Александър. Роденият наскоро след това син на Роксана и Александър, младенецът Александър също e обявен за цар, но реалната власт е в ръцете на авторитетния военачалник [[Пердика (диадох)|Пердика]]. Той изпълнява задълженията на регент при двамата царе. Наместник на царете в Македония и Гърция, както и преди, си остава [[Антипатър]].

Когато вестта за смъртта на Александър стига до Гърция и Средна Азия, там избухват въстания. Започват военни действия против наместника [[Антипатър]]. През периода на потушаване на антимакедонските въстания започват междуособни войни между пълководците на Александър – [[диадохи]]те, а след това между техните наследници – [[епигониЕпигони]]те. Тези войни продължават повече от 40 години. Като регент на двамата царе, Пердика се опитва да се противопостави на [[диадохи]]те. Египетският [[сатрап]] [[Птолемей I|Птолемей I Сотер]] задържа тялото на Александър, което карат от Вавилон в Македония и го погребва в Египет. През лятото на [[321 пр.н.е.|321 г. пр. Хр.]] Пердика е убит от подчинените си.

След това убийство, диадохите разделят помежду си управлението на сатрапитесатрапиите, обаче мир не настъпва. Точно обратното, между тях се разпалва междуособна война. По това време в Македония умира Антипатър. Според завещанието му, назначеният за царски регент [[Полиперхон]], изпада в затруднено положение, тъй като против него се обявява синът на [[Касандър]], също претендиращ за регентство. В азиатската част на империята на Александър, скоро след смъртта на [[Пердика (диадох)|Пердика]], най-могъщ се оказва [[Антигон I Монофталм|Антигон I Едноокия]]. За ръководна роля в западната част на Мала Азия претендира сатрапът на [[Тракия]], диадохът [[Лизимах]], в [[Месопотамия]] се утвърждава диадохът [[Селевк I Никатор|Селевк]]. През [[309 г. пр.н.е.|309 г. пр. Хр.]] междуособиците между диадохите завършват с мир, но още през същата година по заповед на Касандър е убита Роксана и малолетния цар Александър. Династията на македонските царе е прекъсната, владетел на Македония става Касандър. Диадохите формално провъзгласяват автономията на гръцките полиси, но войските на Антигон остават в Гърция. Македонският гарнизон на Касандър се намира в Атина и в другите зависими от него градове.