Никола Янев (зограф): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15:
Роден е в 1843 година в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]], тогава в Османската империя, в семейството на Яне кехая (? - 1885).<ref name="Василиев 229"/> Учи при [[Христо Макриев]] и заедно с него обикаля и рисува в [[Серско]], [[Драмско]], [[Неврокопско]], [[Правища]], [[Лерин]] и на други места.<ref name="ЕПК"/><ref name="Василиев 229"/> Около 1873 година заработва самостоятелно из македонските храмове.<ref name="Василиев 229"/>
 
Около 1880 година се мести в Свободна България и с [[ЕвгенийАлексо ПопкузмановВасилев]] и [[АлексоЕвгений ВасилевПопкузманов]] рисува в църквата „[[Свети Спас (Кътина)|Свети Спас]]“ в село Кътина.<ref Отname="Василиев вътрешната225"/><ref странаname="Василиев на229">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 229 |url= |accessdate=}}</ref> На западната стена оставятотвътре има надпис: „Кой исписалисписалъ църквата Никола ЯновѦновъ ЕвгенияЕвгениѧ п. КузмановКȢзмановъ Алексо ВасиловВасиловъ Дебрели: ото: с.: Галичник“Галичникъ“. ИзписаниСъс стенописи са ипокрити таванътстените, куполъттаванът и стенитекуполите. НаДело на Никола Янев са стенописитеизображенията в южния певник: - светците Георги, Теодор Стратилат, Тарах, СергейСергий, Никита и Меркурий с Христос Вседържител над тях в купола, евангелисти и пророци. ВОстаналите горнатастенописи зонаса едело Христосна Алексо Василев и Евгений Попкузманов. На южната стена са светците МладенецПантелеймон, аТрифон, вСтилиян, куполаТеопемп, Агапий, Константин и Елена, на северната - Сава, Антоний, Козма и Дамян, Никита, Артемий и Прокопий, Петър Александрийски с Христос, Вседържитела на западната - Йосиф, евангелистиЙон, Дамаскин, Пахомий, ангел, Арсений Нови, Симеон Дивногорец, Взятие Илино, Анастас и пророциМарина. Фигурите са с обикновен колорит и излъчват суровост. Като величина са по-големи от естествената и са несъразмерни и разкривени.<ref name="Василиев 229"/> Иконите не са подписани и датирани, но са дело на Никола Янев.<ref name="Василиев 229"/>
 
В 1890 година Никола Янев работи из букурещките църкви. През 1895 година към него се присъединява синът му [[Соломон Николов|Соломон]] (Симеон, Соле) и двамата рисуват стенописите в църквите „[[Св. св. Константин и Елена (Слатина)|Св. св. Константин и Елена]]“ и „[[Свети Йоан Предтеча (Слатина)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Слатина. В Слатинско работи в селата [[Томени]], [[Присяка (Окръг Олт)|Присяка]] (два храма), [[Добротяса]] и [[Татулещи (Окръг Олт)|Татулещи]]. В Александрийско - в Скатарси, [[Пятра (Окръг Телеорман)|Пятра]] и други. Към тях се присъединяват и по-малките братя на Соломон - Вениамин и Рафаил.<ref name="Василиев 230">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages= 230 |url= |accessdate=}}</ref>