Никола Янев (зограф): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 21:
В 1890 година Никола Янев работи из букурещките църкви. През 1895 година към него се присъединява синът му Соломон и двамата рисуват стенописите в църквите „[[Св. св. Константин и Елена (Слатина)|Св. св. Константин и Елена]]“ и „[[Свети Йоан Предтеча (Слатина)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Слатина. В Слатинско работи в селата [[Томени]], [[Присяка (Окръг Олт)|Присяка]] (два храма), [[Добротяса]] и [[Татулещи (Окръг Олт)|Татулещи]]. В Александрийско - в Скатарси, [[Пятра (Окръг Телеорман)|Пятра]] и други. Към тях се присъединяват и по-малките братя на Соломон - Вениамин и Рафаил.<ref name="Василиев 230">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages= 230 |url= |accessdate=}}</ref>
 
През Балканската война Никола Янев напуска Румъния и се установява в Битоля, където в 1913 година умира. Синът му Соломон Янев работи в Битоля - автор е на апостолските икони от църквата „[[Света Неделя (Битоля)|Света Неделя]]“.<ref name="Василиев 230"/>
 
==Бележки==