Никола Янев (зограф): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 17:
Около 1880 година се мести в Свободна България и с [[Алексо Василев]] и [[Евгений Попкузманов]] рисува църквата „[[Свети Спас (Кътина)|Свети Спас]]“ в село Кътина.<ref name="Василиев 225">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 225 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Василиев 229">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 229 |url= |accessdate=}}</ref> На западната стена отвътре има надпис „Кой исписалъ църквата Никола Ѧновъ Евгениѧ п. КȢзмановъ Алексо Василовъ Дебрели: о: с: Галичникъ“. Със стенописи са покрити стените, таванът и куполите. Дело на Никола Янев са изображенията в южния певник - светците Георги, Теодор Стратилат, Тарах, Сергий, Никита и Меркурий с Христос Вседържител над тях в купола, евангелисти и пророци. Останалите стенописи са дело на Алексо Василев и Евгений Попкузманов. На южната стена са светците Пантелеймон, Трифон, Стилиян, Теопемп, Агапий, Константин и Елена, на северната - Сава, Антоний, Козма и Дамян, Никита, Артемий и Прокопий, Петър Александрийски с Христос, а на западната - Йосиф, Йон, Дамаскин, Пахомий, ангел, Арсений Нови, Симеон Дивногорец, Взятие Илино, Анастас и Марина. Фигурите са с обикновен колорит и излъчват суровост. Като величина са по-големи от естествената и са несъразмерни и разкривени.<ref name="Василиев 229"/> Иконите не са подписани и датирани, но са дело на Никола Янев.<ref name="Василиев 229"/>
 
Заедно със сина си [[Соломон Николов|Соломон]] (Симеон, Соле) работи в храма „[[Свети Георги (Бистрица)|Свети Георги]]“ в софийското село Бистрица (1883). След това изписват църквата „[[Успение Богородично (Слаковци)|Успение Богородично]]“ в брезнишкото село Слаковци, строена в 1870 година.<ref name="Василиев 229"/> Ктиторският надпис гласи „Изобразисѧ сеїи Бжственй храмъ Оуспение Пресветиѧ Богорицы: на 1888 г. свещеникъ быивши: П: Никола П: Хрїстовъ: с. Слаковци Изъ рȢкіи Никола Ѧновъ и син мȢ Соломонъ ѿ село Галичникъ 1888“. Стенописите са сцени от Писанието и образи на светци. Колоритът е суров, фоновете са светлосини и като цяло стенописите са неудачни.<ref name="Василиев 230">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 230 |url= |accessdate=}}</ref>
 
В 1890 година Никола Янев работи из букурещките църкви. През 1895 година към него се присъединява синът му Соломон и двамата рисуват стенописите в църквите „[[Св. св. Константин и Елена (Слатина)|Св. св. Константин и Елена]]“ и „[[Свети Йоан Предтеча (Слатина)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Слатина. В Слатинско работи в селата [[Томени]], [[Присяка (Окръг Олт)|Присяка]] (два храма), [[Добротяса]] и [[Татулещи (Окръг Олт)|Татулещи]]. В Александрийско - в Скатарси, [[Пятра (Окръг Телеорман)|Пятра]] и други. Към тях се присъединяват и по-малките братя на Соломон - Вениамин и Рафаил.<ref name="Василиев 230">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages= 230 |url= |accessdate=}}</ref>