Куманово: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Селище в РМ инфо с Шаблон:Селище инфо|Република Македония
форматиране: 12x тире, 2x дв. интервал, 2x запетая, 2x интервали, А|А, заглавие, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js)
Ред 26:
'''Кума̀ново''' ({{lang-mk|Куманово}}, {{lang-sq|Kumanova}}, ''Куманова'') е [[град]] в [[Република Македония]], център на община [[Куманово (община)|Куманово]].
 
== География ==
Градът е разположен в северната част на Република Македония на реките [[Кумановска река|Кумановска]] (Койнарка) и [[Липковска река|Липковска]], на 330 m надморска височина в [[котловина]]та [[Жеглигово]], на източните склонове на [[Скопска Църна гора]]. Разстоянието до столицата Скопие е 25 km, а до границата със [[Сърбия]] - – 10 km.
 
== История ==
=== В Османската империя ===
[[Файл:Kumanovo bulgarian exarchist school.JPG|дясно|мини|250п|Българското екзархийско училище в града.]]
Първите сведения за града са в турски архиви от [[1519]] година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на [[кумани]]те, които се установяват в областта през [[Средновековие]]то.<ref>{{cite book | last = Evans | first = Thammy | year = 2009 | title = Macedonia | publisher = Bradt Travel Guides | location = | pages = 257 | isbn = 9781841622972 | lang = en}}</ref>
 
В [[1660]] година османският пътешественик [[Евлия Челеби]] пише:
 
{{цитат|Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много.}}
 
В 19 век Куманово е смесен българо-турски град в [[Османска империя|Османската империя]]. В града още преди Руско-турската война функционира [[Кумановска българска община|българска община]]. През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват [[Мемоар на българските църковно-училищни общини в Македония|Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония]], с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.<ref>Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.</ref> След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563.</ref> В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 578.</ref>
Ред 50:
{{цитат|Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат [[Сопот (Община Свети Никола)|сопотските]] селяни, както и твоите енориаши: [[Тръстеник (Община Свети Никола)|тръстеничани]], [[Пезово|пиесчани]], [[Станевци|станевчани]], [[Алакинце (Община Свети Никола)|алканичени]]... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.}}
 
Поп Никола забягва в Щип при българските войски.<ref>Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.</ref>
 
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година градът остава в Сърбия.
 
Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Ред 88:
Кмет на града е [[Зоран Дамяновски]].
 
== Личности ==
[[Файл:Kumanovo 1 of May 1909.jpg|дясно|мини|250п|Участници в честването на 1 май в града: Поцко Попкузов, Тоде Свилански, Петър Мадамче , Панзо Маназер, Ценко Арсов, Мико Цъмко, Зафир Трайковски, Иле Дащевски, Стойче Пчински, Иле Ръкла, Витко Иванов, Трайко Киткалия, Благой Вишниев, Йоско Трайков - – Чучурея, Коста Дайлев, Трайко Илиевски - – Кмета, Милан Дзука, Георги Оджа, Милан Георгиев, Денко Свещеника, Милан Дикла, Кръсто Кръстев (горе); музикантите Гаго, Асо, Дечо, Спиро, Ване, Наско и Данаил Димов (най-долу). Според надписа на снимката честването е от 1909 година, но според вестник „[[Работническа искра (1909 - 1911)|Работническа искра]]“ първото честване на 1 май в Куманово е от 1911 година.]]
{{основна|Кумановци}}
Куманово традиционно в 19 век е голям българо-турски град в северна Македония, конкуриращ вилаетската столица Скопие. Един от водещите български възрожденци в града е [[Гьоро Борозан]]. От Куманово са и дейците на ВМОРО [[Йордан Иванов (революционер)|Йордан Иванов]] - – един от водачите на Скопския революционен окръг, [[Йордан Йовчев (революционер)|Йордан Йовчев]] - – дълги години ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Куманово и градски войвода, [[Методия Стоянов]] - – градски войвода, [[Захари Гьорев]] - – български учител и революционер в Ениджевардарско и [[Михаил Шуманов]] - – кумановски войвода на организацията. В Куманово в края на 19 и началото на 20 век пуска корени сръбската пропаганда и градът дава някои видни дейци на комунистическата съпротива през годините на [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление]] през Втората световна война - – [[Християн Тодоровски]] и [[Перо Георгиев]] - – народни герои на Югославия. От Куманово е [[Трайко Прокопиев]] - – виден композитор от СР Македния. В Куманово в 1930 година е роден и турският поет и писател [[Фахри Кая]].
 
== Побратимени градове ==
* [[Файл:Flag of Bulgaria.svg|20п]] [[Габрово]], [[България]]
* [[Image:Flag of Bulgaria.svg|20px]] [[Пловдив|Пловдив]], [[България]]
*{{flagicon|Kosovo}} [[Косовска Митровица]], [[Косово]]
 
== Външни препратки ==