Разлика между версии на „Христо Христов (режисьор)“

Роден е на [[11 април]] [[1926]] г. в [[Пловдив]]. Завършва медицина и първоначално практикува като лекар. Завършва театрална режисура във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. [[Георги Костов]] ([[1958]] г.). В средата на 60-тее години специализира кинорежисура в московския ВГИК. Специализира при Михаил Ром в студията "Мосфилм".

През [[1958]] г. дебютира като режисьор с постановката „Генерал Заимов“ от Иван Аржентински в Пловдивския театър, където е режисьор до [[1966]] г. Филмовият му дебют е „[[Иконостасът]]“ ([[1969]] г.) по романа от [[Димитър Талев]] „[[Железният светилник]]“ и е заснет съвместно с [[аниматор]]ааниматорът [[Тодор Динов]]. Преди да се появи на сцената на игралното кино, той има реализирани редица [[сценография|сценографски]] проекти и [[опера|оперни]] постановки, получил е и национални награди за театрална режисура.

Филмът му за [[Георги Димитров]] „Наковалня или чук“ ([[1972]] г.) му спечелва „[[Златна роза]]“ от [[Варненски филмов фестивал|Варненския фестивал]] и длъжността председател на [[Съюз на българските филмови дейци|Съюза на българските филмови дейци]]. Съвсем различен отзвук има филмът му „[[Една жена на 33]]“ ([[1982]] г.) - филмът е [[цензура|цензуриран]], поражда бурна медийна дискусия и е свален от екран, а Христов е публично порицан от професионалната общност и е свален от председателския пост. Сценаристът на филма - [[Боян Папазов]], е уволнен от Киноцентъра. През същата година (1982) излизат два документални филма на Христов, а през 1984 г. се появява и „Събеседник по желание“, на който е и режисьор, и [[сценарист]]. След промените през [[1989]] г., Христо Христов създава още един филм, определян от кинокртиците като скандален - „[[Суламит]]“ ([[1997]] г.). Самият той го определя като „нестандартен“.