Вакла маришка овца: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Drzewianin (беседа | приноси) подобрение |
||
Ред 1:
{{Taxobox
| image = Splotch-faced Sheep Iz1.JPG
[[Файл:Splotch-faced Sheep area of distribution.PNG|дясно|мини|300п|Ареал на разпространение на ваклата маришка овца]]▼
| status = VU
| status_system = IUCN3.1
| status_ref =
| domain = Eukaryota
| domain-bg = [[Еукариоти]]
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
| phylum = Chordata
| phylum-bg = [[Хордови]]
| classis = Mammalia
| classis-bg = [[Бозайници]]
| ordo = Artiodactyla
| ordo-bg = [[Чифтокопитни]]
| familia = Bovidae
| familia-bg = [[Кухороги]]
| genus = Ovis
| genus-bg = [[Овце]]
| species = '''O. aries'''
| species-bg = '''Домашна овца'''
| variety = Вакла маришка овца
| binomial_authority =
| binomial =
| range_map = Splotch-faced Sheep area of distribution.PNG
▲
}}
'''Вакла маришка овца''' е българска порода [[овце]] с предназначение добив на [[Вълна (материя)|вълна]], [[мляко]] и [[месо]].
== Разпространение ==
Ваклата маришка овца е местна порода създадена в района на запад и на север от град [[Пловдив]]. В миналото е била известна под наименованието „Малоконарска овца”, „Овца от пловдивско” или „Овца от поречието на Марица”. Характерният ареал на разпространение на породата са селата на [[Пловдивска област|Пловдивска]] и [[Пазарджишка област]]и. Днес породата и основно нейни кръстоски са разпространени и в други области на България, като района на град [[Ихтиман]], [[Хасковска област|Хасковска]] и [[Бургаска област]]и. Името Вакла маришка овца е прието след 1990 година когато се учредява дружество за отглеждане и развъждане на Маришките овце. През 1991 година се поставя началото на водене на зоотехнически регистър на агнета, овце и кочове за разплод, а през 1992 година в някои стада се въвежда контрол на плодовитостта и млечността. През 1993 година е заведена родословна книга на ваклите маришки овце.
Към 2008
Рисков статус
== Описание и характеристика на породата ==
Line 14 ⟶ 39:
== Продуктивни качества ==
За 150 дневен доен период млекодобивът е 130 литра, а в зависимост от стадото варира от 110 до 150 литра. Най-висок млекодобив е установен през 1995 година от овца, от която за 150 дни доен период са надоени 351,72 литра. Анализът на някои качествени съставки на млякото показва, че съдържанието на мазнини е 7,0%, а на белтъчини
Анализът на структурата на приходите в стадата на Бели Маришки овце показва, че 46,51% от приходите идват от продажба на мляко, 32.43 % от продажбата на агнета за клане и 8,7% от продажбата на овце и шилета за клане или 41,13% приходи от месо. Ваклите Маришки овце са подходящи за отглеждане в равнинните райони на Южна България, през последните години те започват да се отглеждат и в полупланински райони, където демонстрират отлична адаптационна способност.
|