Разлика между версии на „Балкарци“

м (възстановена)
Произходът на балкарците е неизяснен. В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV—XVIII в. балкарците са известни под името ''басиани''. [[Осетинци]]те ги наречат ''асон, асиаг'' „аси“, [[свани]]те — ''сауары'' „планинци“, кабардинците — ''къушхьэ'' „планинци“<ref>[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%86%D1%8B Балкарцы на ru.wikipedia.org]</ref>. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними<ref>Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.</ref>.
 
В средновековието на народът ему се подложенналага да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, последните от които са черкезките племена на [[Черкези|кабардинци]]те в 16 век. В [[1827]] г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право ''"адет"'' и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В [[1922]] г. е образована "Кабардино-Балкарска" автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на [[Вермахт]]а овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командоването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в [[1944]] г. балкарците стават жертва на [[Сталин]]ските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с [[Германска империя (1933-1945)|Германия]] и всички са депортирани в [[Сибир]] и [[Средна Азия]]. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на ''Кабардинска АССР''. В [[1957]] година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като ''Кабардино-Балкарската АССР'' е възстановена.
 
== Източници ==
Анонимен потребител