Отваря главното меню

Промени

 
== Идеите през [[Българско възраждане|Българското възраждане]] ==
Мястото и ролята, която българите имат в развитието на балканския федерализъм, зависят от една страна от централното географско положение, което заемат на Балканския полуостров, а от друга от съзнателната активност на българския обществен елит да интегрира България в общите европейски и регионални тенденции и процеси. Съпричастни на федеративната идея в България в една или друга степен са по-голяма част от дейците на национално-освободителното ни движение. [[Георги Раковски]] пръв заговаря за [[:Балкански съюз]] без задължително да визира федерация. По -скоро великият български революционер има предвид общ фронт на балканските християнски народи срещу Османската империя. Императивната идея през Възраждането се асоциира основно с името на [[Любен Каравелов]]. Той е най-яркияяркият и последователен привърженик на идеята за Балканска федерация в България като средство за решаване на националния въпрос на Балканите. Каравелов пръв сред българските възрожденски водачи въвежда ясно и категорично идеята за Балканска федерация, като е неин последователен защитник и агитатор. Силната привързаност към идеята дори му носи негативи, Каравелов единствен от големите революционни водачи през възраждането ни още тогава е подлаган на критики и сериозни съмнения относно евентуалната му обвързаност с чужди политически сили и лоялноста му към българското дело. Поради ревностната защита на принципните си позиции Каравелов често е атакуван от различни посоки, което в крайна сметка довежда до неговото оттегляне от активното политическо поприще, исъсредоточавайки заниманиятасе му св чисто културна и просветна дейност.
 
[[Васил Левски]] също изработва свое виждане за държавното устройство на Балканите след премахването на османската власт над християнските народи на Балканите. [[Космополитизъм|Космополитизмът]] на Левски е широко известен. Принципно Апостолът не е бил противник на братството между народите, друг обаче е проблемът за отношението на Левски към идеята за балканска федерация. Това е сложен въпрос и изисква по-задълбочен и сериозен анализ. Факт е, че никъде в архива на В. Левски не е засвидетелствано заявление на Апостола в подкрепа на идеята за Балканска Федерация. Левски обаче говори за Балканска република и това дава основание на много изследователи да смятат, че той е бил привърженик на една по-радикална и прогресивна форма на балкански федерализъм, като неразривно е свързвал федерацията и републиката на Балканите, нещо което липсва при Каравелов.
 
[[Христо Ботев]] е последният представител на голямото поколение революционни водачи-идеолози. Обаче днес Ботев сякаш е известен повече като гениален поет от колкото като последния председател на [[БРЦК]], а колкото до героичния му подвиг и мъченическата смърт, тя идеално пасва на поетическата му биография. Така марката поет-революционер е пришита с неговото име, но по-голяма тежест сякаш има първата част. Защо се е случило така? Може би защото Ботев заема мястото на Каравелов като председател на БРЦК точно преди разпадането на организацията. Може би неговите идеи и организационен талант не са имали шанса да се разгънат и проявят в практиката и затова придобиват привкуса на абстрактна теоретическа чудатост. Все пак Ботев внася в българската революционна идеология модерните за времето тонове на утопичния [[Космополитизъм|социализъм]] и [[Космополитизъм|анархизъм]]. При Ботев за пръв път в българската революционно-демократична мисъл федеративната идея се свързва със социализма, връзка, която с времето ще укрепва в здрав взаимоизгоден съюз, коитокойто ще бъде бъде разтрогнат чак след провала на федеративните начинания от 1944-47 г.
 
== Идеите след [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]] ==
Анонимен потребител