Вакла маришка овца: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
подобрение
м Премахната редакция 6692619 на Drzewianin (б.) Този шаблон не е подходящ за породите
Ред 1:
[[Файл:Splotch-faced Sheep Iz1.JPG|дясно|мини|300п|Овца от породата]]
{{Taxobox
|[[Файл:Splotch-faced range_map_captionSheep area =of distribution.PNG|дясно|мини|300п|Ареал на разпространение на ваклата маришка овца]]
| image = Splotch-faced Sheep Iz1.JPG
| status = VU
| status_system = IUCN3.1
| status_ref =
| domain = Eukaryota
| domain-bg = [[Еукариоти]]
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
| phylum = Chordata
| phylum-bg = [[Хордови]]
| classis = Mammalia
| classis-bg = [[Бозайници]]
| ordo = Artiodactyla
| ordo-bg = [[Чифтокопитни]]
| familia = Bovidae
| familia-bg = [[Кухороги]]
| genus = Ovis
| genus-bg = [[Овце]]
| species = '''O. aries'''
| species-bg = '''Домашна овца'''
| variety = Вакла маришка овца
| binomial_authority =
| binomial =
| range_map = Splotch-faced Sheep area of distribution.PNG
| range_map_caption = Ареал на разпространение на ваклата маришка овца
}}
'''Вакла маришка овца''' е българска порода [[овце]] с предназначение добив на [[Вълна (материя)|вълна]], [[мляко]] и [[месо]].
 
== Разпространение ==
Ваклата маришка овца е местна порода създадена в района на запад и на север от град [[Пловдив]]. В миналото е била известна под наименованието „Малоконарска овца”, „Овца от пловдивско” или „Овца от поречието на Марица”. Характерният ареал на разпространение на породата са селата на [[Пловдивска област|Пловдивска]] и [[Пазарджишка област]]и. Днес породата и основно нейни кръстоски са разпространени и в други области на България, като района на град [[Ихтиман]], [[Хасковска област|Хасковска]] и [[Бургаска област]]и. Името Вакла маришка овца е прието след 1990 година когато се учредява дружество за отглеждане и развъждане на Маришките овце. През 1991 година се поставя началото на водене на зоотехнически регистър на агнета, овце и кочове за разплод, а през 1992 година в някои стада се въвежда контрол на плодовитостта и млечността. През 1993 година е заведена родословна книга на ваклите маришки овце.
 
Към 2008  г. броят на представителите на породата е бил 1 304 индивида.
 
Рисков статус – - уязвима.
 
== Описание и характеристика на породата ==
Line 39 ⟶ 14:
 
== Продуктивни качества ==
За 150 дневен доен период млекодобивът е 130 литра, а в зависимост от стадото варира от 110 до 150 литра. Най-висок млекодобив е установен през 1995 година от овца, от която за 150 дни доен период са надоени 351,72 литра. Анализът на някои качествени съставки на млякото показва, че съдържанието на мазнини е 7,0%, а на белтъчини – - 5,55% (Димов, Джорбинева и Михайлова 1997). Коефициентът на плодовитост е 1,5. Тегло на руното след стрижбата без подстрига – - 2,8 kg. Проучвания върху живото тегло на агнета от Ваклите маришки овце (Вучков и Димов, 2005) показват, че при раждането живото тегло средно за всички агнета (мъжки, женски, единаци близнаци) е 4,85 kg, на 30 дневна възраст 15,18 kg, на 60 дневна възраст 23,26 kg. Средното живо тегло на овцете-майки е 75 kg, а при кочовете 120 kg. При различни стада средното живо тегло на овцете варира от 68 kg до 90 kg. Вакли маришки агнета заклани на 60 дневна възраст имат кланичен рандеман 55,46% (Вучков и Димов 2006). На 60 дневна възраст по-голяма част от трупчетата попадат в категорията леки агнешки трупчета от 10 – 13 kg от категория С и имат слаба степен на залоеност.
 
Анализът на структурата на приходите в стадата на Бели Маришки овце показва, че 46,51% от приходите идват от продажба на мляко, 32.43 % от продажбата на агнета за клане и 8,7% от продажбата на овце и шилета за клане или 41,13% приходи от месо. Ваклите Маришки овце са подходящи за отглеждане в равнинните райони на Южна България, през последните години те започват да се отглеждат и в полупланински райони, където демонстрират отлична адаптационна способност.