Цунами: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Syum90 (беседа | приноси)
м Премахната редакция 6693534 на 95.43.59.255 (б.)
Ред 50:
Докато обикновените [[Ветрова вълна|ветрови вълни]] имат [[Дължина на вълната|дължина]] (разстоянието между гребените) около 100&nbsp;m и височина към 2&nbsp;m, в дълбоките океански вълни цунами имат дължина около 200&nbsp;km. Такава вълна се придвижва със скорост, значително по-голяма от 800&nbsp;km/h, но поради огромната дължина на вълната осцилацията във всяка отделна точка се проявява в цикъл с дължина 20-30 минути, а амплитудата може да бъде и само около 1&nbsp;m.<ref>{{cite web | publisher = earthsci.org | year = 2011 | url = http://earthsci.org/education/teacher/basicgeol/tsumami/tsunami.html | title = Tsunamis | work = earthsci.org | accessdate = 7 октомври 2011 | lang = en}}</ref> По тази причина цунами трудно се забелязват в открито море. Оттук идва и японското име на цунами, „пристанищна вълна“ - понякога рибари плават в морето, без да срещнат нищо необичайно, а при завръщането си в пристанището заварват селото си опустошено от огромна вълна.
 
==== Когато цунами се доближи към брега и водите станат плитки, вълната се свива и нейната скорост пада под 80&nbsp;km/h. Дължината и&#768; намалява до по-малко от 20&nbsp;km, а амплитудата нараства силно. Тъй като вълната все още има същия много дълъг [[Честото|период]], може да и&#768; отнеме минути, преди да достигне пълната си височина. С изключение на най-големите цунами, приближаващата вълна не се разбива, а наподобява външно бързо придвижващ се прилив.<ref name="Walrus">{{cite web | url = http://walrus.wr.usgs.gov/tsunami/basics.html | title = Life of a Tsunami | date = 22 October | year = 2008 | work = Western Coastal & Marine Geology | publisher = United States Geographical Survey | accessdate = 2009-09-09 |lang = en}}</ref> Откритите заливи и брегове, съседни на много дълбоки води, могат още повече да оформят цунами като вълна с много стръмен фронт на разпространение. Големите цунами могат да се проявят чрез повече от една вълни, които да достигат до сушата с разлика от няколко часа, като не винаги първата от тях е най-висока.<ref name="Tulane">{{cite web | url = http://www.tulane.edu/~sanelson/geol204/tsunami.htm | title = Tsunami | first = Stephen A | last = Nelson | date = 28-Jan | year = 2009 | publisher = Tulane University | accessdate = 2009-09-09 | lang = en}}</ref> ====
 
==== Когато първата част от цунами, достигнала сушата, е ниската част на вълната, водата по бреговата линия се оттегля рязко, разкривайки места, които обикновено остават под водата. Това оттегляне се получава, защото водата се изтегля навън от сушата, заедно с ниската част на вълната, където повърностната вода се движи назад. Оттеглянето може да бъде в размер на стотици метри и хора, незапознати с опасността, понякога остават на брега от любопитство или за да събират риба от оголеното морско дъно. ====
 
== Основни причини за образуването им ==
Ред 61:
Съществуват няколко опита за създаване на скали, базирани на интензивността или магнитуда, които да позволят сравнението между отделни цунами, както това се прави при земетресенията.<ref name=Gusiakov>{{cite web | last = Gusiakov | first = V | title = Tsunami Quantification: how we measure the overall size of tsunami (Review of tsunami intensity and magnitude scales) | url = http://www.ngdc.noaa.gov/hazard/data/presentations/jtc/gusiakov.pdf | year = | accessdate = 2009-10-18 | lang = en}}</ref>
 
Най-ранните скали, придобили популярност при измерването на интензивността на цунами са Скалата на Зиберг-Амбразис, използвана в [[Средиземно море]], и Скалата на Имамура-Иида, използвана в [[Тихи океан|Тихия океан]]. Последната е модифицирана от Соловиев, който изчислява интензивността ''I'' по формулата:<ref>жэътгъгэтхжгпг</ref>
 
:<math>\,\mathit{I} = \frac{1}{2} + \log_{2} \mathit{H}_{av}</math>