Най-значимата от италианските войни е тази на [[Война на Камбрайската лига|Камбрайската лига]] (1508—16), в която се включват (в различни етапи) Венецианската република, Папската държава, [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], [[Шотландия]], [[Англия]], [[Миланско херцогство|Миланското херцогство]] и други. Отслабената от войните и чумните епидемии Италия в крайна сметка попада под управлението на [[Испания на Хабсбургите|Хабсбургска Испания]] (1559—1713) и [[Хабсбургска монархия|Хабсбургска Австрия]] (1713—1796). В тези години централизирана италианска държава на практика не съществува. Към 1790 г. на Апенинския полуостров и в съседните региони под влиянието на италианската култура съществуват Венецианската и Генуезката републики, кралствата Сардиния и Сицилия и Папската държава. По-малки независими държави са били [[Република Лука]], [[Пармско херцогство]], [[Моденско херцогство]], [[Сан Марино]] и [[Република Рагуса]] (в дн. Хърватия). Всички тези държави до 1796 г. са под индиректен австрийски контрол, а след инвазията на [[Наполеон]] от 1796-97 г. Франция и Австрия си поделят хегемонията над региона. Създаването на сателитни на Франция държави обаче, като Цизалпинската република, поражда първите искри на италианския национализъм. През 1802 г. Цизалпинската република е реформирана в Италианска република, а Наполеон се провъзгласява за неин ръководител. През 1805 г. към нея са включени [[Венето]] и [[Далмация]], и републиката се преобразува в [[Кралство Италия|Италианско кралство]]. Междувременно отношенията на папата с Наполеон се влошават дотолкова, че последният бива отлъчен от църквата. Наполеон отговаря на този акт с пълната окупация на Папската държава през 1809 г. и заточението на папа [[Пий VII]] във Франция, което трае до 1814 г.
След [[Битка при Лайпциг|битката при Лайпциг]] през октомври 1813 г. краят на наполеоновата империя започва да става очевиден. Италианските държави изоставят съюза си с Франция и се съюзяват с австрийците. През 1814 г. Наполеон абдикира, а последвалият [[Виенски конгрес]] разпокъсва Италианското кралство и връща политическата обстановка на Апенинския полуостров почти такава, каквато е била през 1796 г. След краткото завръщане на Наполеон на власт (т. нар. [[Стоте дни]]) [[Жоашен Мюра]], ръководител на Неаполитанското кралство, прави опит отново да обедини разпадащата се италианска държава, но както той, така и Наполеон губят своите сражения и започва нов период на политическа разпокъсаност.
=== Обединение на Италия и създаване на италианската нация ===
