Психофармакология: Разлика между версии

'''Психофармакология''' ({{lang-gr|ψῡχή, psȳkhē, "дъх, живот, душа"; φάρμακον, pharmakon "лекарство"; и -λογία "наука"}}) е изучаване на ефекта от лекарствата и дрогите върху [[психика]]та и [[настроение]]то. Някои фармакологични продукти са тонизиращи, други - сънотворни или халюциногени. Венозното инжектиране на [[барбитурат]]и при наркоанализата поставя [[субект]]а в полусънно състояние и чрез премахването на [[афект]]ивните задръжки, прави възможно появяване на забравени [[спомен]]и. По такъв начин, довеждайки до [[съзнание]]то травмиращите събития и осъществявайки съответстващото им емоционално разтоварване ([[катарзис]]), могат да се лекуват [[Невроза|неврози]]. Инжектирайки на животни отровно вещество (булбокапин), Х. де Йонг и Х. Барук успяват да възпроизведат психомоторните разстройства, познати под името [[кататония]]. Други автори ([[Жан Деле]]), експериментирайки алкалоиди на моравото рогче по ечемика (ЛСД 25) и на пейотата ([[мескалин]]), предизвикват психопатологични състояния ([[халюцинации]]), които дават възможност за изучаване на отношението между действително и въображаемо. Използването на психофармакологията в клиничната психиатрия доведе до големи успехи новите лекарства, които действат върху основните психологически функции (вижиланс, [[настроение]], емотивност) освобождават отчасти болните от някои големи психични разстройства. Те не решават проблемите им, но премахвайки временно проявите, които пречат на нормалното общуване, ги предразполагат за действието на [[психотерапия]]та.