Разлика между версии на „Радиовълни“

99 байта изтрити ,  преди 4 години
м
SI, корекции; форматиране
(Страницата е вече обвързана с Уикиданни: 3 МЕП-а бяха премахнати)
м (SI, корекции; форматиране)
'''Радиовълните''' са [[електромагнитни вълни]] с [[дължина на вълната]] ламбда (λ) от 100 km до десети от милиметъра. Използват се за предаване на [[информация]] (говор, музика, изображения). Създават се около [[проводник]], в който протича променлив ток с висока честота и се излъчват чрез предавателна [[антена]]. ХарактераХарактерът на разпространението им в земната атмосфера зависи от дължината им. Попаднали върху приемна [[антена]], индуцират в нея сигнали, подобни на тези, които са били генерирани от източника им.
 
==Основни параметри==
Радиовълните пренасят в пространството [[енергия]], излъчена от генератор за [[електромагнитни вълни|електромагнитни трептения]]. Те се образуват при изменението на [[Електрическо поле|електрическото поле]], например, когато през [[проводник]] преминава [[Променлив ток|променлив електрически ток]] или когато през пространството прескачат искри, тоест ред бързо следващи сеедин след друг [[Електротехника|електрически]] [[Импулс|импулсиимпулс]]и.
 
Електромагнитното излъчване се характеризира с [[честота]], [[дължина на вълната]] и [[мощност]] на преносиматапренасяната енергия. Честотата на електромагнитните вълни показва, колко пъти в [[секунда]] се променя направлението на електрическия ток в излъчвателя и следователно, колко пъти в секунда се изменя във всяка точка на пространството величината на [[Електрическо поле|електрическото]] и [[Магнитно поле|магнитното поле]]. Честотите се измерват в [[Херцхерц (единица)|Херцихерци]] (Hz) - – единици, наречени с името на немския учен [[Хайнрих Херц]]. 1 Hz е едно колебание (трептение) в секунда, 1 МегаХерцмегахерц (MHz) - – 1 милион колебания в [[секунда]] (s). Знаейки, че скоростта на движение на електромагнитните вълни е равна на скоростта на светлината, може да се определи разстоянието между точките в пространството, където електрическото (или магнитно) поле се намират в еднаква [[фаза]]. Това разстояние се нарича дължина на вълната.
Радиовълните пренасят в пространството [[енергия]], излъчена от генератор за [[електромагнитни вълни|електромагнитни трептения]]. Те се образуват при изменението на [[Електрическо поле|електрическото поле]], например, когато през [[проводник]] преминава [[Променлив ток|променлив електрически ток]] или когато през пространството прескачат искри, тоест ред бързо следващи се [[Електротехника|електрически]] [[Импулс|импулси]].
 
Електромагнитното излъчване се характеризира с [[честота]], [[дължина на вълната]] и [[мощност]] на преносимата енергия. Честотата на електромагнитните вълни показва, колко пъти в [[секунда]] се променя направлението на електрическия ток в излъчвателя и следователно, колко пъти в секунда се изменя във всяка точка на пространството величината на [[Електрическо поле|електрическото]] и [[Магнитно поле|магнитното поле]]. Честотите се измерват в [[Херц (единица)|Херци]] (Hz) - единици, наречени с името на немския учен [[Хайнрих Херц]]. 1 Hz е едно колебание (трептение) в секунда, 1 МегаХерц (MHz) - 1 милион колебания в секунда (s). Знаейки, че скоростта на движение на електромагнитните вълни е равна на скоростта на светлината, може да се определи разстоянието между точките в пространството, където електрическото (или магнитно) поле се намират в еднаква [[фаза]]. Това разстояние се нарича дължина на вълната.
 
Дължината (в метри) се изчислява по формулата:
<math>\lambda = {299,79 \over f}</math> или приблизително <math>\lambda = {300 \over f}</math>
 
където <math>f</math> е честота на електромагнитното излъчване нав MHz.
 
На честота 1 MHz съответства дължина на вълната от приблизително 300 m. С увеличаване на честотата, дължината на вълната намалява, и обратно, с намаляване на честотата, дължината става по-голяма. Дължината на радиовълната пряко определя размерите на предавателните и приемателни [[Антена|радиоантени]].
 
==Свойства==
Радиовълните, както и другите електромагнитни вълни, се разпространяват в пространството със скоростта на [[Светлина|светлината]] (299,792,458 мm/секs)<ref> ''Penrose, R (2004). The Road to Reality: A Complete Guide to the Laws of the Universe. Vintage Books. pp. 410–1. ISBN 978-0-679-77631-4. "... the most accurate standard for the metre is conveniently defined so that there are exactly 299,792,458 of them to the distance travelled by light in a standard second, giving a value for the metre that very accurately matches the now inadequately precise standard metre rule in Paris.''</ref>. Основни свойства на радиовълните са [[отражение]], [[пречупване]], заглъхване, [[дифракция]], [[интерференция]] и др.
 
Електромагнитните вълни свободно преодоляват въздуха или космическото пространство ([[вакуум]]), но ако на пътя им има метален проводник, антена или друго електропроводимо тяло, то вълните отдават част от своята [[енергия]] на този обект, създавайки, по този начин, [[Променливпроменлив ток|променливо електричество]] в него. Винаги част от излъчената енергия се [[Отражение|отразява]] от повърхностите. Върху това свойство е основана [[Радиолокация|радиолокациятарадиолокация]]та.
Радиовълните, както и другите електромагнитни вълни, се разпространяват в пространството със скоростта на [[Светлина|светлината]] (299,792,458 м/сек)<ref> ''Penrose, R (2004). The Road to Reality: A Complete Guide to the Laws of the Universe. Vintage Books. pp. 410–1. ISBN 978-0-679-77631-4. "... the most accurate standard for the metre is conveniently defined so that there are exactly 299,792,458 of them to the distance travelled by light in a standard second, giving a value for the metre that very accurately matches the now inadequately precise standard metre rule in Paris.''</ref>. Основни свойства на радиовълните са [[отражение]], [[пречупване]], заглъхване, [[дифракция]], [[интерференция]] и др.
 
Електромагнитните вълни свободно преодоляват въздуха или космическото пространство ([[вакуум]]), но ако на пътя им има метален проводник, антена или друго електропроводимо тяло, то вълните отдават част от своята [[енергия]] на този обект, създавайки, по този начин, [[Променлив ток|променливо електричество]] в него. Винаги част от излъчената енергия се [[Отражение|отразява]] от повърхностите. Върху това свойство е основана [[Радиолокация|радиолокацията]].
 
Друго полезно свойство на електромагнитните вълни (както и на всички други вълни) е тяхната способност да заобикалят тела по пътя си. Това е възможно, само, ако телата са по-малки от дължината на вълната или са сравними с нея. Например, за да бъде засечен [[самолет]], дължината на вълната на радиолокатора трябва да бъде по-малка от геометрическите размери на самолета (по-малка от 10 m). Ако тялото е по-голямо от дължината на вълната, то може да я отрази. Има, обаче, и случаи, в които тялото може и да не отрази радиовълната, например, ако е изградено по технологията „[[Стелт технология|Stealth]]”.
 
==Разпространение==
{{основна|Радиоразпръскване}}
Енергията, която пренасят електромагнитните вълни, зависи от мощността на генератора ([[Радиопредавател|предавателрадиопредавател]]я) и разстоянието до него. Научно казано, това звучи така: потокът енергия на единица площ е право пропорционален на излъчената мощност и обратно пропорционален на квадрата на разстоянието до предавателя. Това означава, че далечината на приемане зависи от мощността на предавателя, но в по-голяма степен зависи от разстоянието до него. Например, енергийният поток на електромагнитното излъчване от [[Слънце]]то достига до 1 kW (киловат) на квадратен метър на повърхността на [[Земя]]та, а потокът енергия на една средновълнова предавателна станция - – едва хилядни или даже милионни части от W (ват) на квадратен метър.
 
Радиовълните се излъчват чрез [[антена]] и се разпространяват във вид на енергия на електромагнитното поле. И въпреки, че природата на радиовълните е една, тяхната способност за разпространение силно зависи от дължината на вълната. Земята представлява електрически проводник (макар и не добър) и преминавайки над повърхността и&#768;ѝ, радиовълните постепенно отслабват. Това се дължи на факта, че електромагнитните вълни предизвикват ток на повърхността на планетата, зас което се губи и част от енергията. Тоест, енергията се поглъща от Земята, при това, толкова повече, колкото е по-къса вълната (по-висока честотата). Енергията отслабва още и защото радиоизлъчването се разпространява във всички посоки, и следователно, колкото по-отдалечен е приемникаприемникът от предавателя, толкова по-малко енергия се пада на единица площ и толкова по-малко попада в антената.
 
== Разпределение на радиочестотния спектър ==
{{основна|Електромагнитен спектър}}
 
Радиовълните (радиочестоти), използвани в радиотехниката, заемат област, (или спектър,) от 10&nbsp;000 m (30 kHz) до 0,1 mm (3&nbsp;000 GHz). Това е малка област от спектъра на [[Електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]]. След радиовълните, по степен на намаляване на дължината следва областта на [[Инфрачервено излъчване|инфрачервените лъчи]], после е тесниятесният участък на [[Видима светлина|видимата светлина]], след него са диапазоните на [[Електромагнитен спектър#Ултравиолетова светлина|ултравиолетовите]], [[Рентгенови лъчи|рентгеновите]] и [[Електромагнитен спектър#Гама лъчи|гама лъченията]]. Всички те са електромагнитни трептения с една природа, различаващи се само по дължина на вълната, и съответно по честотата.
 
Вътре в диапазона на радиочестотите също има обособени под-области, но границите между тях са условни. Те следват една след друга, а понякога даже се припокриват. Най-общо според дължината на вълната радиовълните се делят на:
 
* свръхдълги λ > 10&nbsp;000 m
* дълги λ = 10&nbsp;000-1000 m
* средни λ = 1000-100 m
* къси λ = 100-10 m
* метрови λ = 10-1 m
* дециметрови λ = 0.,1-1 m
* сантиметрови λ = 0.,1-1 dm
* милиметрови λ = 0.,1-1 cm
* субмилиметрови λ < 1 mm
 
В България разпределението на ползването на радиочестотния спектър в рамките на страната се осъществява от [[КРС|Комисията за регулиране на съобщенията]]. Тя изготвя „Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, както и за съвместно ползване между тях”. С този план се определя как да се използват честотите между 9 КХцkHz и 400 ГХцGHz между различните им ползватели. За някои от честотите, към които има голям интерес, се обявяват конкурси за даването на разрешение за ползването им - – такива са например честотите за осъществяване на мобилни телефонни комуникации.
 
Диапазонът на радиовълните, предназначени за [[радиоразпръскване|радио и телевизионно разпръскване]], е разпределен чрез международни съглашения на отделни обхвати (диапазони) и е обект на специални [[закон]]и по отношение на използването му<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.predavatel.com/bg/spravochnik/waves | заглавие= Как се разпространяват радиовълните | достъп_дата = 18 октомври 2012}}</ref>. Тук по-често се използват означенията в честота:
 
{| class="wikitable“wikitable" border="1"
|-
! Честотна лента
! Вълнов обхват (съкращение)
! Предназначение
|}
 
При разпространението си радиовълните достигат до [[йоносфера]]та (отстояща на около 60 км.km от земната повърхност). Йоносферата отразява радиовълните обратно към Земята, което позволява те да бъдат приемани на големи разстояния. Това явление се нарича [[интерференция]]. Дългите вълни се отразяват в най-ниските слоеве на йоносферата и заглъхват бързо - – не могат да се приемат на големи разстояния по земната повърхност. Средните и късите вълни се отразяват съответно от средните и най-високите слоеве на йоносферата и затова достигат до по-далечни разстояния.
 
== Източници ==
 
== Външни препратки ==
*{{bg икона}} [http://lz2gpb.eu/radio/ Радиоразпръскване - – минало, настояще и бъдеще.]
 
[[Категория:Радио]]