Христо Макриев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12:
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]].<ref name="Василиев 215"/> След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Солунско]], [[Дойранско]] - в Порой, [[Драмско]] - [[Алистрат]], [[Серско]] - в „Свети Безсребреници“ в Катаконос, в [[Димитрич]], [[Авдамал|Абдомал]], [[Хумкос|Хункос]], [[Тахино (дем Висалтия)|Тайнос]], в [[Белица]] и в „[[Успение Богородично (Илинден)|Успение Богородично]]“ в [[Илинден (село)|Либяхово]] и други.<ref name="Василиев 216"/>
[[Файл:St Mary Petrich Church Old Mural.jpg|дясно|мини|250п|Стенопис от „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в Петрич]]
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година.<ref name="Василиев 215"/>
След това братята работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят - Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.<ref name="Василиев 217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217 |url= |accessdate=}}</ref> Христо изписва църквата „[[Рождество Богородично (Сараево)|Рождество Богородично]]“ в [[Сараево]].<ref name="Василиев 217"/> След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.<ref name="Василиев 217"/> Рисуват в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]].<ref name="Василиев 217"/>
|