Разлика между версии на „Топ (оръдие)“

форматиране: 2x интервали, 2x тире (ползвайки Advisor.js)
м (Removing Link FA template (handled by wikidata))
(форматиране: 2x интервали, 2x тире (ползвайки Advisor.js))
Преди избухването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] се обсъжда проблема с българското въоръжение. Отначало в някои от революционните окръзи се решава да се излеят топове от [[бронз]], но поради липсата на пари и време идеята е изоставена и вместо тях се изработват дървени оръдия.
 
Дървените топове показват слаба ефективност и някои се пукат поради акумулираното [[налягане]] на [[барут]]ните [[газ]]ове. За да се разреши този проблем българските оръжейници обковават отвън тялото с железни обръчи, а отвътре – с тръби от ракиени [[казан]]и. За лафет се използват два дървени кола, а към него се прикрепят колела от волски коли. Тези топове имат [[калибър]] 8-10 cm и дължина 1,5-2,5 m. Близо до оръдието стоял пръстен мангал с разгорещени въглища за запалване на фитила. Прислугата се състояла от 2-ма или 4-ма души. За боен заряд се използвали около 0,5 kg черен [[каменарски барут]], а за снаряд – кантарени [[топуз]]и и други по-големи [[желязо|железни]] късове.
 
=== Приложение ===
През пролетта на [[1876]] по поръчение на [[Йонко Карагьозов]] от [[Севлиевски революционен комитет|Севлиевския революционен комитет]] (Първи революционен окръг) резбарят [[Йонко Колев Щърбанов — Марангозчията]] прави два топа в с. [[Ново село]]. Те са изкарани на позиция при [[Девненски боаз|Девненския боаз]], като единият се пръсва, а другият дава няколко изстрела срещу турците.
 
В [[Панагюрище]] са изработени дървени топове от оръжейните майстори [[Никола Бинбашиев]] (обявен за главен майстор от [[Георги Бенковски]]), Стоил Финджеков, Никола Геров, Петър Пекарски, Ганчо Цуцеков и др. Използвани са в местността „Каменица“, край [[Златишко поле|Златишкото поле]] и др. След потушаването на въстанието един от топовете е откаран в [[Одрин]].
 
Освен в [[Панагюрище]] дървени топове са изработени още в [[Клисура]], [[Копривщица]], [[Белово]] и [[Батак]] и [[Брацигово]]. В Брацигово коларят Кузо Рабаджията, Кръстьо Гошев, Атанас Манчов, Петър Ячков, Димитър Глувия и Ангел Аджиев се заемат с тази работа, като цели 12 дървени топа са готови на [[12 април]] [[1876]]. На [[28 април]] два от общо 18-те брациговски топа влизат в употреба по време на боя при с. [[Чанакчиево]].
 
В плен на турците попадат над 10 топа и те са откарани в [[Цариград]] през [[Пловдив]] и [[Одрин]].