Дефекация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
статията се отнася за хора, не за бизони, затова е редно да се покаже човек |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
Вълнообразните движения от мускулни контракции, познати като [[перисталтика]] на стените на [[черва]]та, придвижват изпражненията през храносмилателния тракт към [[ректум]]а. Ампулата на ректума (анатомично позната като ''ampulla recti'') служи за временно хранилище за изпражненията. Когато стените ѝ се разтеглят от постъпващите изпражнения, специални [[нервни]] рецептори за разтягане, разположени в стената на ректума, стимулират позив за дефекация. Често, ако нуждата не бъде задоволена навреме, отпадъците от ректума се връщат обратно в [[дебело черво|дебелото черво]], където продължава абсорбирането на [[вода]]. Ако дефекацията се отлага за по-продължително време (човек се стиска), фекалната материя се втвърдява, което предизвиква [[запек]].
Когато ректумът е пълен, увеличаването на вътрешноректалното налягане разтваря стените на аналния канал, позволявайки на изпражненията да
Също така, натискането на диафрагмата надолу с дълбоко поемане на въздух и свиване на коремните мускули увеличава налягането върху червата и може да предизвика дефекация. Това позволява на хората да се изходят без да имат позив. Този метод, наречен маневра на Валсалва, изисква напъване и не може да замени естествения рефлекс за дефекация, защото не изпразва напълно ректума и сигмуидното черво, тъй като липсват естествените перисталични вълни, които изтласкват изпражненията навън. Ако естественият позив бива системно игнориран, това предизвиква нечувствителност към позивите за дефекация и хроничен запек.
| |||