Велико княжество Сърбия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник |
м. |
||
Ред 23:
Център на владението е жупата Рашка, вероятно по името и със средновековния [[Рас]], откъдето и наименованието.
През 998 г. цар [[Самуил]] предприема известния военен [[поход на цар Самуил в Далмация и Загория (Босна и Стара Рашка)]], посредством който покорява [[средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]] - с цел заздравяване на тила си в последвалия грандиозен българо-византийски военен сблъсък, продължил до 1019 г. След известната [[битка при Бар|битка при Бар]] в непристъпния днешен черногорски район се установява независима власт по името [[Зета]]. Начело ѝ са сродени по сръбските земи Самуилови потомци с царска кръв, по-известни като [[зетски клон на Комитопулите]]. Малкото владение на [[Михаил (Дукля)]] не притеснява [[византийци]]те и те през 1052 г. с цел да го обвържат и обезопасят го женят за императорската племенница Елена, ведно с което го окичват церемониално с византийската дворцова титла [[протоспатарий]].
След [[въстание на Георги Войтех|избухването в Скопие на второто българско въстание срещу византийската власт]], начело с [[Георги Войтех]], по искане на българската знат и аристокрация, за цар на България е определен [[Константин Бодин]], който е син и наследник на Михаил от [[Зета]] - име засвидетелствано за пръв път в историческите извори от 1080 г. - от [[Кекавмен]]. След неуспеха на въстанието и многобройни митарства, Бодин е откупен от [[арменско кралство Киликия]] и се завръща в родната Зета, на която след великата [[източно-западна схизма]] Папството гледа с ентусиазъм и през 1077 г. Константин Бодин получава кралска титла, а държавата започва да се титулова като [[кралство Зета]]. Кралство не може да съществува без църква (както по [[цезаропапизъм|цезаропапистичен]] модел Царство без патриаршия), поради и което се създава [[Барска архиепархия]] за църковните му нужди.
| |||