Монголско нашествие в Киевска Рус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 44:
Първият монголски отряд, проникнал отвъд Волга достига 70,000 души, като до края на кампанията срещу руските княжества се счита, че броят на монголската армия достига 500,000 бойци<ref>Каргалов В. В. Внешнеполитические факторы развития феодальной Руси. — М.: Высшая школа, 1967. — 261 с.</ref>. Бойната стратегия на степните монголци не включва ангажиране в решителни сражения - мобилни и опасни от разстояние, те активно търсят отрядите на противника преди да са се обединили и ги разбиват поотделно. В битка аванградът се състои от леки конни отряди на покорените народи, а резервът е тежка монголска конница. Този стил на водене на боя често затруднява противника, който е победен след обкръжаване. Това изисква синхрон в бойните действия, което се постига с непознато за европейските армии ръководене на бойните действия от един човек от безопасно разстояние - ханът или темникът стоят на възвишение и направляват отрядите с барабани или флагове. Унищожаването на живата сила на противника и продоволствието осигурява успеха на монголците в последващите обсади. Според [[Василий Татишчев]] след победите си монголците сполучливо убеждават пленниците да се присъединят и сражават на тяхна страна, което им дава сериозно предимство.
От своя страна руските княжества разполагат с тежковъоръжени войници със запазени северни бойни традиции. Точно това ги прави слабо адаптирани към широкомащабни бойни действия в степта. Феодалната
== Бойни действия ==
=== Рязан ===
Ред 55:
Според [[Лаврентиевска летопис|Лаврентиевската летопис]] 1239 е спокойна за руските княжества година, тъй като монголците са заети с действия срещу мордвините и ерзите. Под ударите на ордите падат [[Муром]], [[Городец]], [[Нижни Новгород]] и [[Гороховец]]<ref>«Татаро-монголы в Азии и Европе», М. 1977, стр. 197</ref>. Това бързо се променя в края на годината, когато изненадващото нашествие на сто хиляди<ref>Соловьёв С. М. История России с древнейших времён</ref> монголци извън военния сезон води до [[Обсада на Чернигов|падането]] на [[Чернигов]] на [[18 октомври]] [[1239]]. Монголските конни отряди скоро преминават реките [[Десна (приток на Днепър)|Десна]] и [[Сейм (река)|Сейм]] и покоряват последователно [[Гомел]], [[Путивъл]], [[Глухов]], [[Рилск]] и Вир. Междувременно друг монголски тумен опустошава [[Крим]]. След оттеглянето на нашествениците Михаил Черниговски-Киевски търси военен съюз с [[Кралство Унгария|унгарското кралство]], но получава отказа на [[Бела IV]]. Само две години по-късно монголците нахлуват и в Унгария.
=== Киев ===
Според [[Ипатиевска летопис|Ипатиевската хроника]] през есента на 1240 монголските орди неудържимо нахлуват в [[Рос (приток на Днепър)|Поросието]], което по това време е населено от [[Черни клобуки|каракалпачките родове]], васални на Киевското княжество<ref>Храпачевский Р. П. Военная держава Чингисхана. — М.: АСТ:ЛЮКС, 2005. — 557, [3] с. — (Военно-историческая библиотека). — 5000 экз. — ISBN 5-17-027916-7</ref>. Пред тях вече стои мечатаният още от битката при Калка град Киев. На [[5 септември]] [[1240]] градът е обсаден, като отбраната му се води от
==Историческо значение==
[[Файл:Basqaq.jpg|мини|250 п|Монголци събират дан от руските селища]]
| |||