Рикардо Патрезе: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 32:
[[1993]] година преминава в „[[Бенетон Ф1]]“, като в края на сезона прекратява дългата си кариера на [[Пилот от Формула 1]].
==Ранна кариера==
Роденият в Падуа, Венето, Патрезе започна кариерата си в картинг състезания. Той спечели Световния шампионат по Картинг през 1974, след което получи оферта да кара във Формула Италиа за следващата година, където завършва втори. През 1976 Рикардо премина през Европейската Формула 3, печелейки шампионата, а през следващата година участва във [[Формула 2]], преди да направи своя дебют във [[Формула 1]] с отбора на [[Шадоу]], около средата на сезона.
==Формула 1==
===Шадоу и Ероуз===
Дебюта на Патрезе във Формула 1 стана в [[1997 Голяма награда на Монако|ГП на Монако 1977]], след като отбора бе принуден да смени пилотите, след като [[Ренцо Дзордзи]] имаше финансови проблеми. През този сезон той постига и първите си точки с 6-то място във Фуджи. През следващата година [[Джаки Оливър]], шеф на Шадоу напуска тима, за да сформира отбора на [[Ероуз]] като взима Патрезе със себе си.
През 1978 вече в новият си отбор, Патрезе имаше възможност да спечели [[1978 Голяма награда на ЮАР|ГП на Южна Африка]], преди да получи повреда в двигателя, 15 обиколки до финала. По-късно през сезона, италианеца бе въвлечен в инцидент с [[Джеймс Хънт]] и други пилоти, в това число [[Рони Петерсон]] по време на [[1978 Голяма награда на Италия|ГП на Италия]]. Макар пораженията по шведа да не са били живото-затрашаващи, той почина ден след състезанието от емболизъм. По заповед издаден от Организацията на Гранд При пилотите, Патрезе бе забранен да участва на следващото състезание в Уоткинс Глен. След инцидента Хънт обвини Патрезе, заради това че италианеца причини катастрофата, като зрителите по ББС, често чуват острите коментари на Хънт към Патрезе, всеки път когато италианеца е в обектива на камерите през периода 1980-1993. Британеца смята че Патрезе бе причината [[Макларън]]-а и [[Лотус]]-а на Петерсон да се докоснат, но Рикардо отвърна при това успешно. Според италианеца той вече бе напред от двойката, преди самият инцидент да се случи. Патрезе не бе проявен за виновен от съда през 1981, за сметка на участието на Хънт за смъртта на Петерсон. През 1979 Патрезе влезе в точките само един път, преди да постигне първия си подиум в [[1980 Голяма награда на САЩ-запад|Лонг Бийч]], на следващата година и още два през 1981.
===Брабам===
Патрезе премина в отбора на [[Брабам]] като съотборник на световния шампион за 1981, [[Нелсън Пикет]]. След неубедително начало, той постигна и първата победа в неговата кариера. Това се случи в шестия кръг в [[1982 Голяма награда на Монако|Монако]], след като петима пилоти отпаднаха от първа позиция. Италианеца взе лидерството след като [[Ален Прост]] катастрофира на шикана в опита за затвори Ероуз-а на [[Мауро Балди]], преди да го загуби след завъртане на следващата обиколка. [[Дидие Пирони]], [[Андреа де Чезарис]] и [[Дерек Дейли]] отпаднаха на последната обиколка, което даде шанс на Патрезе отново да си върне лидерството си, превръщайки го в крайна победа. Последва второ място в [[1982 Голяма награда на Канада|Монреал]] и пето в [[1982 Голяма награда на Швейцария|Дижон]], както и трето място в [[1982 Голяма награда на САЩ-запад|Лонг Бийч]] преди това, за да завърши сезона 10-ти с 21 точки.
1983 не бе така убедителна за Патрезе. От 15 състезания само пет е завършил, две от тях на подиума, трети в [[1983 Голяма награда на Германия|Хокенхайм]] и първи в [[1983 Голяма награда на ЮАР|Киалами]], където съотборника му Пикет взе втората си световна титла.
===Алфа Ромео===
Преминаването му в [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]], не бе най-добро за Патрезе. В двете си сезона като пилот на италианския отбор, изпълнен със слаби резултати и чести отпадания (повечето механически повреди), той бе на подиума в [[1984 Голяма награда на Италия|Монца]] и две завършвания в точките в [[1984 Голяма награда на ЮАР|Киалами]] и [[1984 Голяма награда на Европа|Нюрбургринг]].
Болидът [[Алфа Ромео 184T|184T]], бе надежден за Патрезе и съотборникът му [[Еди Чийвър]] по време на квалификация, но ограниченията на горивото, ги ограби от по-добри резултати. Последствие [[Алфа Ромео 185T|185T]] бе катастрофален, до момента в който отбора бе принуден да използва подобрена версия на миналогодишния болид 184T. Макар подобрената версия да даде по-добри резултати, Патрезе определи 185T като "Най-лошата кола която съм карал".
===Завръщане в Брабам===
През 1986 Патрезе се върна в предишния си отбор Брабам заедно със сънародника си [[Елио де Анджелис]], но отбора често се намира в средата на колоната. Отново последваха два сезона без победи, макар [[БМВ]], които задвижват болидите на Брабам да са най-мощния двигател в колоната. Въпреки това Патрезе никога не е критикувал публично отбора, и получи доверието си в течение на спорта поради неговият професионализъм
== Тимове ==
* [[Брабам]] — 61 старта — [[1982]] – [[1983]], [[1986]] – [[1987]]
| |||