Луи XIV: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
Ред 75:
През [[1683]] г. умира най-важният министър на Луи XIV – Жан Батист Колбер. Това е човекът, който се грижи изцяло за финансите и икономиката на Франция. При неговото управление кралският доход бива утроен. През [[1685]] г. Луи е на върха на своето могъщество. Една от главните съперници на Франция, Свещената римска империя, е парализирана от войната си с османските турци. Турският везир обсажда Виена, но полският крал [[Ян III Собиески]], начело на обединена християнска войска, побеждава турците и те завинаги са отблъснати от [[Централна Европа]]. Междувременно чрез политиката на придобивки в мирно време, наречена Реюнион, Луи завладява няколко територии, включително Люксембург. След като отблъсква нападението на турците, Свещената римска империя желае да си върне всички земи, които Франция ѝ е отнела.
 
Съпругата на Луи XIV – Мария Тереза, умира през [[1683]] г. През това време Луи има няколко метреси: Мария Манчини (племенница на Мазарини), Луиз дьо ла Валиер, Франсоаз-Антоанет дьо Рошфор, маркиза дьо Монтеспан, Франсоаз д'Обиние, маркиза дьо Ментнон. През [[1685]] г. кралят и Ментнон сключват таен брак. Ментнон, която е внучка на верния приятел на [[Анри IV]] Агрипа д'Обиние, в началото е била хугенотка, но по-късно става католик. Смята се, че тя е изиграла важна роля за решението на Луи XIV да отмени издадения от дядо му [[Нантски едикт]] през [[1685]] г. Тя вярва, че за да бъде абсолютен владетел, Луи трябва първо да постигне религиозно обединение в страната си. Кралят обаче започва преследването на хугенотите (проестантитепротестанти), които биват изключени от обществени длъжности и разчеквани в домовете им от войници. Тази политика засяга и населението в колониите. Кралят забранява обществената служба на друга религия, освен католицизма, както във Франция, така и в колониите. Евреите са прогонени от Франция. Луи XIV разрешава робството, но в колониите притежаването на роби е разрешено само за католици, които са с намерение да покръстят роба(робите) си.
[[Картинка:Versailles-FacadeJardin.jpg|800п|мини|център|Фасадата]]
Така през [[1685]] г. с декрета от Фонтебло Луи XIV отменя Нантския едикт. Съгласно него, всеки [[хугенот]], който откаже да стане католик, трябва да напусне Франция. Протестантските училища и институции са разпуснати. Децата, родени в протестантски семейства, биват покръстени в римо-католицизма, а протестантските храмове са затворени. Декретът предоставя възможност на хората само привидно да приемат католицизма.