1978 Голяма награда на Канада: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
{{Br}}
==Репортаж==
За първи път [[Голяма награда на Канада|Голямата награда на Канада]] домакинства на трасето Ил Нотр-Дам в Монреал, след като в предишните издания ГП на Канада се е провело в [[Моспорт]] и Монт Треблан.
Единствените промени в стартовия лист са, че [[Нелсън Пикет]] се включва като трети пилот на [[Брабам]], след неуспешните си стинтове в [[Инсайн]] и БС Фабрикейсънс, заедно с [[Ники Лауда]] и [[Джон Уотсън]] (за когото това е последно състезание като пилот на Брабам) и [[Рикардо Патрезе]], който се завръща в отбора на [[Ероуз]], след като [[1978 Голяма награда на САЩ|пропусна предишното състезание]] поради наказание.
Лошото време и дъжда в петък сутринта принуди организаторите да отложат началото на квалификациите с 20 минути. [[Жан-Пиер Жарие]] с [[Лотус]] взе пола с време 1:38.015. До него стартира [[Джоди Шектър]] с [[Валтер Волф Рейсинг|Волф]], следван от местния герой [[Жил Вилньов]] и Уотсън с Брабам. Топ 10 допълват [[Алан Джоунс]] с [[Уилямс]], [[Емерсон Фитипалди]], Лауда, [[Ханс-Йоахим Щук]], [[Марио Андрети]] и [[Жак Лафит]]. [[Карлос Ройтеман]], победителя от Уоткинс Глен стартира на разочороващото 11-то място.
Жарие запази лидерството си, но Джоунс направи чудесен старт, което го отведе до 2-ра позиция. Андрети също мина с две позиции, изпреварвайки Лауда и Щук. Фитипалди бе първият отпаднал след като запрати своя болид в калта. На следващата обиколка Щук също запрати своя [[Шадоу]] на същото място. Брабам имаха ужасен ден, след като Лауда имаше повреда по спирачките, а след това Уотсън се прибра в бокса със счупено окачване. Следващият отпаднал бе [[Боби Рехал]], карайки старият болид на Волф WR1, с проблем по горивната система в 17-та обиколка.
Жарие вече имаше 20 секунди преднина пред Уилямс-а на Джоунс, който водеше битка за второто място с Шектър и Вилньов. В 18-та обиколка южно-африканеца намери пролука и успя да мине пред Джоунс, след което Вилньов също мина пред Уилямс-а обиколка по-късно. В същото време Патрик Депайе (стартирайки 13-ти) загуби много позиции след като бе 5-ти, поради механически проблеми. Това прати с позиция напред Ройтеман и [[Дерек Дейли]] с Инсайн в зоната на точките. Малко по-късно ирландеца бе изпреварен от Ероуз-а на Рикардо Патрезе.
В 25-та обиколка Вилньов излезе пред Шектър, който от следващата година ще е съотборник на канадеца, за втора позиция. Две обиколки по-късно Ройтеман изпревари бавно-каращия Уилямс на Алан Джоунс за четвърто място. Дейли отново се върна в Топ 6, след проблемите на Джоунс, но ирландеца е атакуван от втория [[Тирел]], каран от [[Дидие Пирони]]. Депайе изпревари и двамата след като проблемите на неговия Тирел бяха отшумяли. В същото време Жан-Пиер Жарие бе изпреварен от затворения с обиколка [[Жак Лафит]], преди Лотус-а да напусне състезанието три обиколки по-късно с теч в маслото. Това прати Жил Вилньов на първа позиция пред Шектър, Ройтеман, Патрезе, Депайе и Дейли. [[Джеймс Хънт]], който вървеше зад съотборника си от [[Макларън]] [[Патрик Тамбей]], завърши последното си състезание за британския отбор в калта след завъртане. Лафит също отпадна с проблем в трансмисията.
Не настъпиха никакви промени в класирането, и Жил Вилньов постигна първата си победа и то на родна земя. Джоди Шектър завърши втори с Волф, следван от Карлос Ройтеман, на около 13 и 19 секунди зад канадеца. Патрезе завърши 4-ти, пред Депайе и Дейли, който постига първите си точки за Инсайн и за себе си.
==Класиране==
| |||