Алкивиад: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
}}
'''Алкивиад''' ({{lang-grc|Ἀλκιβιάδης, Alkibiádēs}}; ''Alkibiades'') е виден [[Атина|атински]] политик, [[оратор]] и генерал.
Син е на Клиний, роден към 450 г. пр.н.е., възпитаник на [[Перикъл]], ученик и приятел на [[Сократ]]. Произлиза от прочутата атинска аристократична фамилия [[Алкмеониди]].<ref>[[Плутарх]], [https://en.wikisource.org/wiki/Lives_(Dryden_translation)/Alcibiades ''Alkibiades''], en.wikisource.org</ref>
Той е син на Клейний († 447 пр.н.е.)<ref>[[Херодот]], ''Histories'' [http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Hdt.+8.17 ''Histories'', 8.17]</ref> и Дейномахе. [[Перикъл]] е братовчед на Дейномахе. След смъртта на баща му в битката при [[Коронея]] (447 пр.н.е.), той расте в дома на чичо си Перикъл.
Аристократ по рождение и вкусове, с привлекателна външност и силен интелект, но егоист, суетен и безскрупулен, той учудва съотечествениците си с дръзкия си либерализъм и скоро спечелва голямо политическо влияние. [[Стратег]] през 417 г. заедно с [[Никий]], той предложил през 415 г. да се предприеме военната [[сицилийска експедиция]], след като е избран за един от предводителите на армията, а политическите му противници го обвиняват, че пародира [[Елевзински мистерии|Елевзинските мистерии]] и че е изпочупил [[Херма|Хермите]], но той отказва да се върне в [[Атина]], за да се оправдае. Осъден задочно на смърт, избягва при спартанците и ги съветва да поддържат [[Сиракуза]] и да завземат Декелея в [[Атика]], като сам той разбунтува [[Йония]] срещу Атина.
Line 18 ⟶ 22:
* В ''[[Успоредни животописи]]'' [[Плутарх]] описва живота на Алкивиад, наред с този на [[Кориолан]]
== Източници ==
<references />
== Литература ==
* Walter M. Ellis: ''Alcibiades.'' Routledge, London u. a. 1989, ISBN 0-415-00993-6 (''Classical Lives'').
* David Gribble: ''Alcibiades and Athens. A Study in Literary Presentation.'' Clarendon Press, Oxford 1999, ISBN 0-19-815267-1 ([http://ccat.sas.upenn.edu/bmcr/1999/1999-11-12.html Rezension]).
* Jean Hatzfeld: ''Alcibiade. Étude sur l'histoire d'Athènes à la fin du 5. siècle.'' 2. Édition. Presses Universitaires de France, Paris 1951.
* Herbert Heftner: ''Alkibiades. Staatsmann und Feldherr''. WBG, Darmstadt 2011, ISBN 978-3-89678-732-3. ([http://hsozkult.geschichte.hu-berlin.de/rezensionen/id=17218&count=10259&recno=8&type=rezbuecher&sort=datum&order=down Rezension] H-Soz-u-Kult) / ([http://www.sehepunkte.de/2011/11/20483.html Rezension]
* Donald Kagan: ''The Peloponnesian War.'' Viking, New York u. a. 2003, ISBN 0-670-03211-5.
* Gustav Adolf Lehmann: ''Alkibiades Nr. 3''. Hubert Cancik, Helmuth Schneider: ''Der Neue Pauly. Enzyklopädie der Antike.'' Band 1: ''A–Ari.'' Metzler, Stuttgart u. a. 1996, ISBN 3-476-01471-1, Sp. 500–502.
* Wolfgang Schuller: ''Alkibiades.'' Kai Brodersen: ''Große Gestalten der griechischen Antike. 58 historische Portraits von Homer bis Kleopatra.'' Beck, München 1999, ISBN 3-406-44893-3, S. 337–346 und 481f.
== Външни препратки ==
{{Commonscat|Alcibiades}}
* {{DNB-Portal|118501739}}
* [http://www.gottwein.de/Lat/nepos/alc01.php ''Alcibiades'', Корнелий Непот (латински и немски)]
{{Плутарх}}
Line 23 ⟶ 43:
[[Категория:Древногръцки политици]]
[[Категория:Древногръцки пълководци]]
[[Категория:Древни гърци]]
[[Категория:Атиняни]]
| |||