Село Смилец попада в южната част на селищна система на Стрелча. Намира се в нископланинския район на Средна гора.
Село Смилец е с дълголетна история, която преминава през вековете, за да достигне до нас и продължи своя път към бъдещето. Неговите корени датират още от времето на траките. Повече от 15 могили са открити в землището му. Настаняването на римляните по тези земи датира от II в. пр.н.е., а от VII в. започва трайно заселване със славяни. Село Смилец не остава незасегнато от набезите на османските турци. Будното средногорско село е опожарявано два пъти и отново възкръсва за живот. Израз на всеотдайността към родния край е и хайдушкото движение. Жителите ерелийци - – непреклонни и жертвоготовни родолюбци - – активно участват в Априлската епопея от 1876 г. Смилец дава своя принос и за войните за национално обединение. Много бежанци от Македония и Одринско намират убежище и свой дом в китното средногорско село. Установяват се тук и стават основоположници на част от днешните родове. Името на селото писмено се споменава в сборника "Античен„Античен рапорт на българските книги и периодични издания 1806 - – 1878 г."“, съставен от Маньо Стоянов. Първото име на селото е било Егрекли - – Ерекли - – Ерелий. Произходът на наименованието идва от турската дума "егре" -„егре“ – пладнище, кошара. С ДВ от 14.08.1934 г. селото носи името на българския престолонаследник цар Смилец, управлявал от 1292 - – 1298 г. Най-точна и пълна представа за историята на селото, за неговата култура и обичаи, за старите родове и техните потомци днес добиваме от един непресъхващ извор - – книгата "Миналото„Миналото на село Смилец Пазарджишко"Пазарджишко“, с автор Марин Цветанов Деянов, родом от Смилец. В началото на творбата с преклонение и възтог той пресъздава ярка картина от китното село: "„...От север Средногорските върхове пазят селото от студените ветрове, а Родопите спират южняка. В настъпващата нощ, забулени в сив воал, остават трите хълма - – [[Каратепе]], [[Бакаджик]] и [[Къзълджатепе]], в пазвите на които от векове е скътано родното ни Смилец."“ /из "Миналото„Миналото на село Смилец Пазарджишко"Пазарджишко“, изд. 1999 г./.
