Български въстания през XVIII век: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 2:
Записките за въстанието са направени от [[Киро Тулешков]] (1876), Недялко Марков (1907) и Звезделин Цонев (1937). Статията на Киро Тулешков била публикувана в броеве 20 и 21 на в-к "Български глас", издаван в [[Болград]]. Запазен е и непубликуван ръкопис, в който били записани спомените на участник във въстанието. Песента "Стоян войвода и патрикът" е записана от Киро Занев (Бачо Киро), а също била издадена в книгата на [[Христо К. Даскалов (възрожденец)|Христо Даскалов]] "Възрождение Болгар или реакция европейской Турции", Москва, 1856 г. Косвено потвърждение се търси в султанска заповед до Одринския бостанджибашия от 1701 г. , която се отнася за смутове в Ардинско, Хасковско и Лозенградско. Сочи се и друга заповед от 1699 г., че хайдути в Търновско освободили унгарски пленници.
Въстанието било планирано за деня на св. Константин и Елена (21 май 1700), но поради донос на фанариотите до цариградския патриарх и от негова страна до властите последвали арести и то избухнало по-рано. Въстаниците затворили проходите и първият опит на турските войски да ги преминат завършил с неуспех. Отстъпващите турци били нападнати от конницата на Мирчо войвода, който събирал бунтовници в Хасковско. Търновският бей Ара Иззедин изпратил като шпиони 400 преоблечени турци и гърци, които се представили за подкрепление от Търново. Част от тях успели да избягат и докладват за броя и въоръжението на бунтовниците. Въстаниците били притиснати от север и юг. Докато, стреснати от първия неуспех, турците изчаквали, Мирчо внезапно нападнал северните войски и ги разбил. В това време обаче от 400-те се измъкнал шпионин и съобщил на командващия одринския еничарски корпус Кърджали Омер паша, че боят е започнал. Последвало нападение от юг и въстаниците били разбити. Мара (Мария/Ирина) била заловена в една воденица и пребита до смърт. Не е е ясно какво е станало с другите водачи - Стоян, Мирчо и игумена на Петропавловския манастир Софроний.
 
== Въоръжени надигания в българските земи по време на австрийското управление на Белградския пашалък ==
 
== Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско през 1737 г. ==
Line 9 ⟶ 11:
 
== Въстание във Видинско през 1773 г. ==
Поради предприетите от турските власти репресивни мерки въстаниетоподготвяното въстание се свелоизявява довъв формиране на голяма чета през пролетта, водена от Атанас и Стоян Бицини, която имала дързостта да атакува [[Видин]]ската градска крепост (не замъка на крепостта "[[Баба Вида]]", а самата голяма крепост ограждаща селището), при което въстанниците били отблъснати и дали много жертви. Последвали нови репресии и много българи се изселили оттатък Дунава, въпреки безуспешните опити на турските власти да осуетят напускането на империята. Това въстание е свързано с поредната руско-турска война и по-точно с края на примирието от май 1772 - март 1773 г.
 
==Други бунтовни надигания==