Петко Стайнов (юрист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
|||
Ред 32:
}}
[[академик|Акад.]] '''Петко Стоянов Стайнов''' е [[България|български]] [[юрист]], дипломат и
Петко Стайнов е [[народен представител]] в XXI (1923-1927), XXII (1927-1931), XXIII (1931-1934), XXIV (1938-1939), XXV (1940-1944) и XXVI (1945-1946) Обикновено Народно събрание и в I (1950-1953), II (1954-1957), III (1958-1961), IV (1962-1966), V (1966-1971) и VI (1971-1972) Народно събрание.
== Биография ==
Петко Стайнов е роден в [[Казанлък]] на [[31 май]] ([[19 май]] [[стар стил]]) [[1890]] г. и завършва гимназия в [[Стара Загора]] ([[1908]]). Следва право в [[Гренобъл]] и завършва в [[Париж]] ([[1911]]), след което специализира в [[Лайпциг]]. След участието си в [[Балкански войни|Балканските войни]] защитава докторат в Париж ([[1914]])
Стайнов е активен участник в [[Народен сговор|Народния сговор]] и редактор на свързания с него вестник „[[Слово]]“. През [[1923]] г. става за пръв път депутат в НС - той остава на този пост до 1946 година и отново е депутат през 1950-1972 година. След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|Атентата в църквата „Света Неделя“]] определя в „Слово“ „разрушителите на Русия“ като заплаха за европейската цивилизация и призовава за „тежък юмрук“ срещу „кървавите агенти на Москва“.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 159 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
През [[1930]]-[[1931]] е [[министър на железниците, пощите и телеграфите]] в правителството на [[Демократически сговор | Демократическия сговор]].
Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника [[Петко Каравелов]] — обществената деятелка [[Екатерина Каравелова]], проф. [[Асен Златаров]], писателя [[Антон Страшимиров]] и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу изградения комитет, като пишат, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на [[Германска империя (1933-1945) | велика Германия]]. На [[3 юли]] [[1933]] г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров. Проф. Стайнов минава на дипломатическа служба след преврата на [[19 май]] [[1934]] г. За кратко е посланик на България в [[Белгия]] ([[1934]]) и [[Франция]] ([[1934]]-[[1935]]). През 1935 г. напуска поста след като е свалено правителството. Минава в опозиция на царския режим. През целия период на съществуването му чак до [[9 септември]] [[1944]] г. критикува политиката му. През [[1943]] г. се обявява против депортацията на българските евреи и влиза в ОФ. Става съюзник на комунистите.
Line 55 ⟶ 57:
След оставката си се занимава с научно-педагогическа дейност. Пише изследвания в областта на правото, вкл. във водното и екологическото право. От [[1947]] до [[1963]] г. завежда катедра по административно право в [[Софийски университет | Софийския университет]].
След
Умира [[24 юни]] [[1972]] г.
| |||