Разлика между версии на „Априлско въстание“

Reverted to revision 6699453 by 149.62.201.131: this is about the year. (TW)
(/* Въстание в Северозападна България - най-късен отглас от Априлското въстание и прелюдия към българското участие в Сръбско-турската война 1)
(Reverted to revision 6699453 by 149.62.201.131: this is about the year. (TW))
 
== Въстание в Северозападна България - най-късен отглас от Априлското въстание и прелюдия към българското участие в Сръбско-турската война 1876 ==
През юли 11876 година в Кладово са сформирани чети на български емигранти от Сърбия, Русия, Румъния и Австро-Унгария. Организацията и снаряжението им са поети от Българското централно благотворително общество в Букурещ и славянофилските комитети в Русия. Сред войводите им са Панайот Хитов, Филип Тотьо, Ильо войвода, Коста Димински (командир на четата, в която са Панайот Хитов и Филип Тотьо), Христо Македонски, Тодор Велков и Симо Соколов. Командващият сръбските войски руския генерал Михаил Черняев изпраща четите през Тимок в Северозападна България със задачата да повдигнат българите на въстание. До средата на юли доброволческите отряди действат самостоятелно във видинските села Ново село, Флорентин и др., около Кула, Чипровци и в направление към Берковица. Към края на месеца броят на доброволците достига 1 500 души. Схватките с османските войски имат променлив успех. След навлизането на четите на Панайот Хитов, Филип Тотьо Берковският край въстава. На 8 юли 1876 г. в Чипровци става тежко сражение, Чипровскиат манастир е мокор встрани от полесражението е нападнат от турците и изгорен. Въстнниците са принудени да си изтеглят зад билото на Стара планина и ген. Черняев заповядва изтеглянето на всички.<ref name="encbul2-378">Енциклопедия „България“, Издателство на [[БАН]], София 1981, Том II, стр. 378-379</ref><ref name="genov-dobrovolci">Генов, Цонко. Освободителната война 1877-1878. София, „Наука и изкуство“, 1978, стр. 28-30
</ref>
 
59

редакции