Никола Хаджиев (Лехово): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15:
'''Никола Николов Хаджиев''', наречен '''Даскала'''<ref name="Хаджиев 8">{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 8|url= |accessdate=}}</ref> и '''Венизелос'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 22.</ref>, е български революционер, деец на [[Вътрешната македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]].
[[Файл:Никола Хаджиев.jpg|мини|Никола Хаджиев - Даскала / седналия в дясно / и Стоян Инджето / седналия в средата / - четник на Яне Сандански в Цариград през 1925 г.]]
[[Файл:Никола хаджиев - даскала и тодор хаджиев.jpg|мини|Никола Хаджиев - Даскала / втория седнал от ляво на дясно / и Тодор Хаджиев / правия в средата / в Пловдив през 1935 г.]]
==Биография==
Никола Хаджиев е роден в 1882 година във [[валовища|демирхисарското]] село [[Лехово (Валовищко)|Лехово]], тогава в Османската империя, в семейството на Никола Тодоров Уланов, син на [[Тодор Оланов|Тодор Уланов]]. Завършва гимназия в Сяр и Солун. Става учител в родно си село в 1903 година. Поддържа имот в [[Пиперица]], където се жени. Влиза във ВМОРО и оглавява леховския революционен комитет в състав Димитър Шарков, Костадин Иванов Попов, Кръстьо Шаламанов, Стоян Гонгов и Стоян Попов.<ref name="Хаджиев 6">{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 6|url= |accessdate=}}</ref> Подпомага [[Пейо Яворов]] в печатането на вестник „[[Свобода или смърт (1903)|Свобода или смърт]]“ в [[Алиботуш]] в началото на февруари 1903 г. Яворов живее у Хаджиев от февруари до Великден, когато държи слово в църквата, след което се мести у Папа Стоян до Гергьовден.<ref name="Хаджиев 7">{{cite book |title= Мъртвите не възкръсват: Спомени |last= Хаджиев|first=Кирил Николов|authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Любомъдрие |location=София |isbn= |pages= 7|url= |accessdate=}}</ref>