1980 Голяма награда на ЮАР: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 20:
{{Br}}
==Репортаж==
Както бе при предишното състезание в [[Интерлагос]], в Киалами голямата надморска височина е съюзник за [[Рено Ф1|Рено]]. Френският отбор отново доминира по време на квалификациите като [[Жан-Пиер Жабуй]] е за втори път на пол-позиция, с време 1:10.00. [[Рене Арну]] се нареди втори, следван от [[Брабам]]-а на [[Нелсън Пикет]], [[Лижие]]-тата на [[Жак Лафит]] и [[Дидие Пирони]] и [[Уилямс]]-а на [[Карлос Ройтеман]]. Водачът в генералното класиране [[Алън Джоунс]] се класира 8-ми, докато [[Скудерия Ферари|Ферари]]-тата на [[Джоди Шектър]] и [[Жил Вилньов]] са 9-ти и 10-ти. Квалификацията ще се запомни с два тежки инцидента. [[Ален Прост]] с [[Макларън]] катастрофира на седмия завой и си счупи китката, докато [[Марк Сюрер]] получи сериозни контузии по краката, след катастрофа на завоя "Кроуторн" със своя [[АТС (Формула 1)|АТС]]. Германския тим първоначално решиха да участват само с един болид, но след инцидента, [[Ян Ламерс]] бе извикан да замести Сюрер с един от старите болиди [[АТС D3|D3]], като новия болид D4 бе тотално унищожен. Холандецът обаче не успя да се класира за състезанието, за сметка на [[Джеф Лийс]] от [[Шадоу]], който с 24-то място си нареди място за състезанието.
Елио де Анджелис не успя да потегли след началото на загрявачната обиколка, и трябваше да потегли последен. Джоунс направи силен старт от четвърта редица, но Рено-то на Жабуй поведе колоната към първия завой. Елио завърши само една обиколка след като загуби контрол върху своя Лотус. Вилньов излезе от трасето след втората обиколка като бе седми, губейки много позиции. Еди Чийвър, в своето второ състезание след две неуспешни квалификации, завърши състезанието на завоя "Кроуторн" в началото на деветата обиколка. Две обиколки по-късно на същото място загуби контрол и [[Ероуз]]-а на [[Рикардо Патрезе]]. По същото време Жак Лафит излезе пред Алън Джоунс за трета позиция. [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] имаха труден ден, след като [[Патрик Депайе]] спря два пъти в бокса в първите обиколки, докато [[Бруно Джакомели]] вървеше 9-ти, преди да отпадне в 70-та обиколка с повреда по двигателя. Джоди Шектър приключи участието си след дълъг престой в бокса при опита на механиците да оправят двигателя. Съотборникът му Жил Вилньов също напусна с повреда по трансмисията, като вече трето състезание нито един от пилотите на Ферари не видяха карирания флаг. Класирането след 32-та обиколка бе: Жабуй, Арну, Лафит, Джоунс, Ройтеманю, [[Жан-Пиер Жарие]], Пикет, Пирони, Джакомели и [[Йохен Мас]]. С отпадането на Алън Джоунс поради повреда по скоростната кутия, Ройтеман излезе четвърти пред Жарие и Пикет. Рена-тата на Жабуй и Арну вървяха заедно до началото на 62-та обиколка, където от първа позиция отпадна Жабуй като от три състезания през сезона не успя да финишира. Това прати Арну начело пред Лафит, Ройтеман, Пикет, Пирони и Мас. Жарие пропадна от шестицата след спиране в бокса, заради вероятно завъртане което претовари предна дясна гума. Пирони бе бърз в последните няколко обиколки като успя да мине пред Пикет в 69-та обиколка, докато Ройтеман се свлече до пета позиция на финала.
Рене Арну нямаше проблеми и пресече финалната права с 34 секунди зад Лижие-то на Лафит, и 52 секунди от Пирони. Също така това е първия път след [[1968 Голяма награда на САЩ]], където всички пилоти на подиума са от една и съща държава, както болиди направени от една и съща държава.
==Класиране==
| |||