Отваря главното меню

Промени

40 bytes added ,  преди 4 години
форматиране: 6x интервали, 5x дълго тире, 2x дв. интервал, 2x нов ред, 6lokavica, заглавие (ползвайки Advisor.js)
|ulc=0463}}
 
'''{{Unicode|Ѣ}}''', '''{{Unicode|ѣ}}''' или '''Ят''', '''двойно Е''' или '''Е-двойно''' (на [[старобългарски език|старобългарски]]: '''{{Уникод|&#x463;}}ть''', на [[руски език|руски]] и [[украински език|украински]]: ''ять'', на [[сръбски език|сръбски]]: ''јат или jat'') е името на тридесет и втората [[буква]] от старата [[кирилица]] <FONT style="font-family:Palatino Linotype" color=black size="+2">ѣ</FONT> или на тридесет и третата буква от [[глаголица]]та {{г1яг2я}}, както и на [[звук]]а, който те предават. Традиционно, нейната звукова стойност в [[Международна фонетична азбука|МФА]] се отъждествява с {{IPA|/æ/}} ([[ненапрегнато-отворена предна незакръглена гласна]]). Днес кирилската ят вече не се използва в официалния правопис на нито един славянски език, но продължава да се употребява в [[църковнославянски език|църковнославянските]] текстове. Понякога днес вместо ят погрешно се използва приличащата графично на нея [[Ъ]] или пък буквата от [[сръбска азбука|сръбската кирилица]] [[Ђ]].
 
== Ят в праславянския и старобългарския ==
[[Картинка:Glagolitic Letter Square Yati.svg|мини|left|Ъглестата (хърватска) глаголическа буква ''ят'']]
 
В [[индоевропейски праезик|индоевропейския праезик]] гласните фонеми се различават по [[квантитет]]. В резултат от съчетанието на кратката гласна '''е''' и [[ларингал]] '''Н<sub>1</sub>''' се получава [[дълга гласна]] '''ē'''. В [[праславянски език|праславянския език]] вокалната фонетична система претърпява качествени промени и дългото '''е''' се превръща в широк по своя характер звук '''ê'''. Прекият старобългарски наследник на тази гласна е [[монофтонг]]ичният „ят“ '''{{Уникод|&#x463;}}<sub>1</sub>''', наричан така по своя произход. Към вокалната система на индоевропейския език са се причислявали и [[низходящи тавтосилабични дифтонги]], които в късния праславянски се монофтонгизират под влияние на появилата се тенденция към възходяща звучност ([[Закон за възходящата звучност]] - ЗВЗ; [[Закон за отваряне на сричката]] - ЗОС). Така от индоевропейските дифтонги '''аі''', '''āi''', '''oi''' пред съгласни > праславянските '''аі''', '''āi''' > '''ê'''. Наследникът на тази гласна в [[старобългарски език]] е дифтонгичният по своя произход „ят“ '''{{Уникод|&#x463;}}<sub>2</sub>'''. Произходът на „ят“ не се отразява на неговото звучене както в старобългарския език, така и в днешните му производни. Разликата между '''{{Уникод|&#x463;}}<sub>1</sub>''' и '''{{Уникод|&#x463;}}<sub>2</sub>''' се осъществява само при резултатите от [[Палатализация в славянските езици|палатализация]] на [[заднонебна съгласна|заднонебните съгласни]]. Широкият характер на '''{{Уникод|&#x463;}}''' се доказва от обстоятелството, че в [[глаголица]]та съществува само една графема {{г1яг2я}} за ятова гласна и [[йотация|йотирано]] '''а''', както и от архаичната славянска топонимия, запазена в чужда езикова среда, например в гръцкия.
 
== Ят в новобългарския ==
[[Картинка:Yat letter russian.JPG|мини| Кирилската буква ''ят'' в различни шрифтове]]
 
В [[български език|новобългарския език]] различните [[рефлекси]] на „ят“ оформят така наречената „[[Ятова граница]]“. В повечето от случаите рефлексът на ят е чисто ''е'', но в някои позиции в Източна България (територията на изток от ятовата граница) е запазено старото произношение като ''а'' или широко ''е'' с мекост на предходната съгласна. При първата кодификация на книжовния български език след [[Освобождение на България|Освобождението]] през [[1878]] г., проведена от проф. [[Марин Дринов]], {{Уникод|&#x463;}} е запазена като буква, но на етимологичното и&#768; място, тоест не само на тези места, които се различават като произношение в източните и западните диалекти, но и на местата, в които се произнася единствено като ''е'' в по-голямата част от българското езиково землище. Като произношение се препоръчва североизточното (редуващо ''а'' с предходна мека съгласна и ''е''), но с толерантност към западното произношение като постоянно ''е''.
 
[[Картинка:Bgmap yat.png|thumb|350px|left|Граница между българските диалекти с изговор ''дедо'', ''бел'' - на запад, и диалектите с изговор ''дядо'', ''бял'' - на изток]]
[[Картинка:E-dvoyno-sozopol.jpg|мини|дясно|Архаизиран съвременен надпис в Созопол, България с погрешна употреба на ят вместо [[голям юс]] поради графичната прилика с [[ъ]]. (Погрешна е и употребата на [[малък юс]] вместо [[а]], както и изписването на „лекар“ с е, вместо с ѣ)]]
[[Картинка:BG-road-sign-mistake.jpg|мини|дясно|Свръхякащ пътен знак]]
От началото на [[20 век]] отношението към въпроса с {{Уникод|&#x463;}} започва силно да добива политически измерения. Левите политици - [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[Български земеделски народен съюз|земеделци]] започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През [[1921]] годинaгодина това е направено с [[Омарчевски правопис|правописната реформа]] на [[Стоян Омарчевски]], министър на просвещението в Правителството на [[БЗНС]]. Тази реформа среща значителна критика, защото премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от [[македонци|македонските българи]] от [[Пиринска Македония]] и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е добива статус на символ на [[българщина]]та. [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] отказва да приеме реформата и след преврата от [[9 юни]] [[1923]] г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е - — я си личи в различни словоформи.
 
През 20-те и 30-те години много езиковеди като професор [[Стефан Младенов]] се обявяват за ограничаване на употребата на ят и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор [[Стефан Младенов|Младенов]] пише:
| publisher =
| location = София
| pages = 26
}}</ref>}}
 
Левите политически сили обаче продължават да разглеждат запазването на {{Уникод|&#x463;}} като проява на езиков [[елитизъм]] и великобългарски шовинизъм. През [[1945]] г. дошлото на власт след [[Деветосептемврийски преврат (1944)|преврата]] от [[9 септември]] [[1944]] г. [[Отечествен фронт|отечественофронтовско]] [[Правителство на България (62)|правителство]] прави нова правописна реформа, с която {{Уникод|&#x463;}} се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на ''я'' или ''е'' по така нареченото [[ятово правило]].
 
След [[1989]] г. много десни политически и културни организации като [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО-БНД]] се опитват да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е. В българската култура се наблюдава естетско връщане към старото - {{Уникод|&#x463;}} и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често съвременната употреба на ят е неправилна - — буквата е схващана като стар вариант на изписване на [[ъ]].
 
Изхвърлянето на ят от азбуката и налагането като единствено правилно на произношението, редуващо меко а и е, води до явлението, наречено [[свръхякане]], разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори - — е, с палатализирано а във всички позиции - — т.е. произношение ''бял'' - ''бяли''. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за [[рупски диалект|рупските диалекти]] ([[Тракия]] и [[Родопите]]).
 
== Ят в руския ==
В [[Съветски съюз|Съветска Русия]] от печатниците масово са изземвани буквата {{Уникод|&#x463;}} и другите изхвърлени от правописа букви, но [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]] публикува литература със стария правопис чак до [[1929]] година.
 
След краха на Съветския съюз през [[1991]] година в руската култура също се наблюдава естетическо връщане към стария правопис - — ятове и ерове се появяват по фирмите на компании, в имена на вестници и така нататък. В Русия също се появяват призиви за връщане на дореволюционния правопис. Привържениците на това връщане наричат {{Уникод|&#x463;}} „най-руската буква“ и „белия лебед на руската азбука“.
 
== Ят в украинския ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Ят в сърбохърватския ==
 
{| rules="all" style="border:thin solid black"
|-
!&nbsp;||Буква||Позиция||Десетичен код||Шестандесетичен код||Двоичен код
|-
|Главна||Ѣ||U+0462||1122||0462||0000010001100010
|-
|Малка||ѣ||U+0463||1123||0463||0000010001100011
|}
 
В HTML главната буква се предствя чрез <code>&amp;#1122;</code> или <code>&amp;#x462;</code>, а малката <code>&amp;#1123;</code> или <code>&amp;#x463;</code>.
 
Тъй като „ят“ не се използва често в ежедневието, много от компютърните шрифтове не поддържат тези символи и в някои програми те не се виждат правилно.
 
Друг начин да се използва буквата е като я копирате отнякъде и я вместите в текста, който пишете, използвайки шрифта „Palatino Linotype“.
 
* [[Ятов преглас]]
 
== Бележки ==
<references />